Определение № 706 от 29.07.2010 г. на ВКС по д. № 1295/2009 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Т. С. С. е подала касационна жалба срещу решение № 494 от 23.03.2009 г. по гр.д. № 2000 от 2007 г. на П.ския окръжен съд, с което е разгледано и отхвърлено направеното възражение от нейна страна за задържане. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решение като основно се набляга на обстоятелството, че подобренията, направени от касаторката следва да се приравнят на такива от добросъвестен владелец и да й се признае увеличената стойност на имота, като се постанови задържане до размера на уважената сума. В представеното изложение касаторката се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и счита, че следва да се допусне касационна проверка по процесуалния въпрос за обсъждане на всички доказателства, които да се съпоставят с твърденията и възраженията на страните. Счита, че в отклонение на трайната съдебна практика, изразена в т. 4.11. от Постановление № 6 от 27.12.1974 г. се е отказал да приравни касаторката на добросъвестен владелец, предвид обстоятелството ,че поведението й не е послужило за разваляне на договора, обуславящ придобивното й основание и да й признае права по чл.72, ал.1 ГПК. Намира, че в хипотезата на т.3 от този текст следва да се разгледа и въпроса налице ли е виновно неизпълнение на договора след като се касае до точния обем на изпълненото и за начина, по който тя е възприемала тези задължения. Ответниците Ц. И. Р. и Л. С. Р. са подали отговор, в който излагат съображения за недопускане на касационната проверка, посочвайки, че въззивният съд се е произнесъл съобразно отменителните указания. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационата жалба на Т. С. С. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО О., тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Атакуваното решение на П.ския окръжен съд е постановено след отменителното решение № 873 от 1.08.2007 г. по гр.д. № 1001 от 2006 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто отделение. С това отменително решение делото е върнато за ново разглеждане в частта, “ с която в полза на Т. С. С., от гр. П. е признато право на задържане върху първият етаж от триетажната жилищна сграда...” с В диспозитива на решението е посочено ,че подобренията са направени при условията на чл.74, ал.1 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл.218з, ал. 1, пр. 2 ГПК/отм./ указанията на ВКС са задължителни за въззивният съд. П.ския окръжен съд се е произнесъл по спора в рамките на отменителното решение на ВКС и е приел, че направените подобрения са при условията на чл.74, ал.1 ЗС, т.е. присъдена е сумата, която касаторката е разходвала при осъществяването на строителството като е съобразена деноминацията на лева и идеалната част от имота, притежавана от ответниците. В останалата част – по ревандикацията и по възражението за задържане, направено в хипотезата на чл.72, ал.1 ЗС предходното решение е влязло в сила и се ползва със сила на пресъдено нещо. Наведените оплаквания за неправилност на решението и инвокираните доводи за допускане на касационното О. при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК са извън предметните предели на решението, които са очертани по споменатия по- горе начин. Въпроса за качеството на С. като добросъвестен подобрил е преклудиран и не може отново да се разгледа. Затова всички наведени основания в тази насока не могат да се зачетат и въз основа на тях не е възможно да се допусне касационно О. на решението. Тези основания касаят съдебен акт, който е влязъл в сила. Това обосновава извода, че не се налага допускане до касационна проверка на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,