Определение № 1929 от 19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1701/2024 г.

Производството е по реда на чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частната жалба на "М-Форма" ЕООД, със седалище гр. София, представлявано от управителя М. Монолова, против определение № 82/25.01.2024 г. постановено по преписка № КЗК-32/2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка "спиране на процедурата", с предмет: "Доставка на газьол със съдържание на сяра до 0, 001% - код по КН 27101943 за нуждите на Инсинератора", уникален номер в ЦАИС ЕОП 00906-2023-002, открита с решение № F455313/13.12.2023 г. на изпълнителния директор на Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/ ТПП. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното определение, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт, с който да бъде уважено искането за налагане на мярката. Възложителят, редовно уведомен, не изразява становище по частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че частната жалба, като подадена от надлежна страна, при наличието на правен интерес от оспорване на определението на КЗК и в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С определение № 82/25.01.2024 г. по преписка № КЗК-32/2024 г. на Комисия за защита на конкуренцията е оставено без уважение искането, подадено от "М-Форма" ЕООД за налагане на временна мярка - спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка, с горепосочения предмет. При произнасянето си Комисията е взела предвид разпоредбите на чл. 204, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗОП, като е преценила възможните последици с оглед интересите на участниците, възложителя и обществения интерес, и мотивирано е отказала налагането на временната мярка. Производството по преписка № КЗК-32/2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалбата на "М-Форма" ЕООД - гр. София, срещу решение № F455313/13.12.2023 г. на изпълнителния директор на Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/ ТПП за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет "Доставка на газьол със съдържание на сяра до 0, 001% - код по КН 27101943 за нуждите на Инсинератора". От жалбоподателя, на основание чл. 203, ал. 2 ЗОП е предявено искане за спиране на процедурата, по наведени твърдения, че от него няма да настъпят неблагоприятни последици, а ще се предотврати увреждането на обществения интерес в резултат незаконосъобразно проведената процедура предвид въведените от възложителя, необосновани изисквания за сключване на договора за обществена поръчка при условията на "Софийска стокова борса" АД, без изложени мотиви за избора на тази конкретна борса. В становище по жалбата и направеното с нея искане за спиране, възложителят претендира последното да бъде оставено без разглеждане като недопустимо, а в случай, че бъде разгледано по същество - отхвърлено, при отчитане на факта, че действащият понастоящем договор за доставка на газьол за нуждите на инсинератора, е сключен от предприятието именно с жалбоподателя пред КЗК, при условията на "Софийска стокова борса" АД, поради което последният не попада в кръга на лицата по смисъла на чл. § 2, т. 14 ДР ЗОП. Изтъква, че в жалбата липсват подкрепени с доказателства доводи, че продължаването на процедурата ще наруши интересите на "М-Форма" ЕООД или други лица с дейност, попадаща в обхвата на обществената поръчка, докато несвоевременното възлагане на процедурата може да има неблагоприятни последици за възложителя и обществото, изразяващи се в препятстване своевременното провеждане на процедурата, а оттам - застрашаване на дейността на инсенератора по унищожаване на опасни за здравето на хората и околната среда, болнични/биологични отпадъци. Сочи, че изпълнението на тези дейности засяга широк кръг лица, доколкото обезпечаването на гориво за изгаряне на отпадъците от дейностите на болничните и здравни заведения засяга обществения интерес от своевременното им обработване с цел осигуряването на здравословна околна среда. Обосновано КЗК приема, че след като дружеството-жалбоподател установява, че предметът му на дейност включва търговия с нефт и продукти от нефтен произход, вписано е в Регистъра на лицата, осъществяващи икономическа дейност с нефт и продукти от нефтен произход и има сключени договори за изпълнение със сходен с този на поръчката предмет, то има качеството и на заинтересовано лице по смисъла на § 2, т. 14 ДР ЗОП, поради което жалбата му срещу решението на възложителя, съответно - обективираното в нея акцесорно искане по чл. 203 ЗОП, са допустими за разглеждане. По същество, правилно е съобразено, че съгласно чл. 204, ал. 2 ЗОП при произнасяне по искане за налагане на временна мярка - спиране на процедурата, КЗК преценява възможните последици от налагане на мярката за всички интереси, които могат да се увредят въз основа на твърденията в жалбата, становището на възложителя и приложените от страните доказателства. В случая, противно на наведените в частната жалба твърдения, Комисията след като е съобразила предмета на поръчката и възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят, обосновано е приела, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането могат да произтекат по-големи вреди за засегнатите страни, в т.ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от налагането й. В тази връзка е отчетено, че предметът на обществената поръчка е свързан с осигуряване на гориво за инсенератор, обработващ болнични/биологични отпадъци, опасни за околната среда и здравето на гражданите, а оттам и че спирането на процедурата може да рефлектира негативно върху обществения интерес. В резултат е прието, че продължаването й ще защити в по-голяма степен интересите на обществото от здравословна и безопасна околна среда, на които следва да се даде приоритет спрямо тези на жалбоподателя, позоваващ се единствено на закононарушения при откриване на процедурата, но не и на конкретни негативни последици, които биха могли да настъпят в правната му сфера. Още повече, че както правилно е отбелязано от КЗК, възложителят може да сключи договор с избрания за изпълнител участник едва след влизане в сила на всички решения по процедурата, а оттам и само по себе си продължаването й не би довело до сключване на договор преди влизане в сила на обжалваното решение, а според чл. 204, ал. 4 ЗОП, произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема за неоснователни оплакванията на частния жалбоподател. КЗК е извършила обективна преценка на интересите по чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП, като при отчитане на спецификата на конкретната процедура и засегнатите при евентуалното й продължаване интереси, правилно е дала превес на защитата на интересите на възложителя и на обществения интерес. Не намират основание и оплакванията, че КЗК не е съобразила като потенциално засегнат интерес необходимостта от провеждане на законосъобразна процедура - мотивите в тази връзка са насочени изцяло към въпроси, касаещи решаването по същество на спора относно законосъобразността на атакуваното пред КЗК решение за откриване на процедурата, което не е предмет на настоящото производство. Наличието на действащ договор също не налага извод в различен смисъл, независимо от противоречивите твърдения на страните за размера на остатъчното количество гориво, което може да бъде доставено по него. Следователно, правилно е прието, че ползите от прилагането на временната мярка нямат превес над отрицателните последици, които страните могат да претърпят от нейното налагане. Водим от горното съдът приема, че определението е правилно и жалбата срещу него, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Поради това, Върховният административен съд, четвърто отделение