Определение № 9744 от 13.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8392/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на А. И. К. от гр. София чрез адв. Радичкова срещу определение № 1336/24.07.2024 година на Административен съд гр. Перник по адм.д. № 438/2024 година. С последното, е оставена без разглеждане жалбата й срещу Заповед № РД-182/14.06.2024 година на кмета на община Ковачевци и искането й за спиране на предварителното й изпълнение, като производството по делото е прекратено. Неправилно съдът прекратил производството срещу оспорения административен акт с мотиви за просрочие, без да анализира направеното възражение за нищожност. Доколкото последният порок можел да се претендира без ограничение във времето, жалбата срещу заповедта била допустима на посоченото основание, а именно – претенция за нищожност. Прави искане за отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото на Административен съд гр. Перник за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът, кметът на община Ковачевци чрез адв. Николов оспорва същата като неоснователна. Доколкото 14-дневният преклузивен срок за обжалване на административния акт изтичал на 11.07.2024 година, а жалбата срещу него била подадена на 12.07.2024 година, изводите на съда за недопустимост на производството поради просрочие били правилни. Никъде в жалбата си до Административен съд гр. Перник К. не релевирала възражения за нищожност на същата, нито правела искане за обявяването й за нищожна. По отношение на искането за спиране сочи, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал.4 във връзка с ал.2 на АПК.

При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие на производството (чл.229, ал.1, т.1 АПК).

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, при следните съображения от правна страна:

Производството пред Административен съд гр. Перник е образувано по жалба на А. И. К. от гр. София чрез адв. Радичкова срещу Заповед № РД-182/14.06.2024 година на кмета на община Ковачевци. С жалбата се прави искане за отмяна на заповедта като „неправилна, необоснована и незаконосъобразна“. Инкорпорирано е искане за спиране на предварителното й изпълнение, като същото е квалифицирано като искане с правно основание чл. 60, ал.5/ал.6 от АПК.

За да прекрати производството по делото, да остави без разглеждане искането за спиране и без разглеждане жалбата срещу заповедта, първоинстанционният съд е приел, че:

1. Заповедта е съобщена на адресата й на 27.06.2024 година, а 14-дневният преклузивен срок за обжалване на административния акт изтича на 11.07.2024 година. Според съда, жалбата срещу заповедта, като подадена на 12.07.2024 година се явява недопустима като просрочена (чл.159, т. 5 АПК).

2. Заповедта е съобщена на адресата й на 27.06.2024 година, а 3-дневният преклузивен срок по чл. 60, ал.5 от АПК изтича на 01.07.2024 година. Искането за спиране е просрочено.

3. Последица от недопустимостта на жалбата и искането за спиране на заповедта е прекратяване на производството по делото.

Определението е правилно като краен резултат доколкото производството по делото е прекратено като недопустимо, но при следните съображения от правна страна:

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр. Перник е Заповед № РД-182/14.06.2024 година на кмета на община Ковачевци. Същата е издадена на основание чл. 65, ал.1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), като с нея се нарежда да се изземе от А. И. част с площ от 136 кв.м. от имот – публична общинска собственост – улица, трасирана с посочени осови точки по ПУП на [населено място], находяща се до собствения й УПИ III – 1094, кв. 44 и оградена с ограда.

Съгласно чл. 65, ал.4 от ЗОС, заповедта по ал.1 подлежи на обжалване по реда на АПК. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът не разпореди друго.

Чл.65, ал.4, изр.2-ро от ЗОП допуска по силата на закона предварително изпълнение на заповедта с правна квалификация чл. 65, ал.1 от Закона за общинската собственост. Т. е. заповедта подлежи на незабавно изпълнение. С оглед на горното, предварителното изпълнение на Заповед № РД-182/14.06.2024 година на кмета на община Ковачевци произтича от закона, а не е допуснато по усмотрение на административния орган, съобразно заложените в чл. 60, ал. 1 АПК критерии. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 АПК. В конкретната хипотеза законодателят е преценил, че за всички актовете с правна квалификация чл. 65, ал.1 от Закона за общинската собственост е налице обстоятелство по чл. 60 АПК, което налага да се допусне предварително изпълнение на тази категория индивидуални административни актове със закона, а не с изрично разпореждане на административния орган. При условие, че предварителното изпълнение произтича пряко от закона, в случая не е налице разпореждане на органа за допускане на предварително изпълнение на заповедта с правна квалификация чл.60, ал.1 от АПК. Следователно материализираното в оспорения абзац волеизявление за незабавно изпълнение на акта има само декларативно значение, но не и конститутивно правно действие.

При положение, че в настоящия казус кметът на общината не е постановил конститутивно волеизявление по чл. 60, ал. 1 АПК, а предварителното изпълнение на административния акт следва от императивното законово предписание на чл. 65, ал.4, изр.2-ро на ЗОС, защитата по чл. 60, ал. 5 от АПК е недопустима.

В тази насока, искането на А. И. с правна квалификация чл. 60, ал.5 от АПК е недопустимо поради липса на предмет. Липсва конститутивно волеизявление по чл. 60, ал. 1 АПК на кмета на община Ковачевци, което да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност на основание чл. 60, ал.5 от АПК. Ето защо и въпросът дали искането с правно основание чл. 60, ал.5 от АПК е направено в 3-дневен срок от съобщаване на заповедта е ирелевантен за допустимостта му. Същото е недопустимо поради липса на предмет на съдебен контрол.

В случая подадената жалба няма суспензивен ефект, тъй като актът има предварително изпълнение по закон. В тази хипотеза би могло да намери приложение искането с правна квалификация чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 АПК и Тълкувателно решение № 5/8.09.2009 г. по т. д. № 1/2009 на ВАС. Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал. 2 от АПК. От значение за допустимостта на това искане за спиране е актът да подлежи на предварително изпълнение по силата на закона (чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 АПК) и съдебното производство по оспорването му да е висящо. В конкретната хипотеза втората предпоставка не е налице, тъй като жалбата срещу заповедта е недопустима като просрочена, а това е основание за прекратяване на главното съдебното производство, акцесорният спор по което не може да се разглежда самостоятелно. За разлика от хипотезата на чл. 60, ал. 5 АПК, според която разпореждането за допускане предварителното изпълнение на акта може да бъде обжалвано независимо дали административният акт е бил оспорен, произнасянето по искане за спиране на изпълнението по реда на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал.2 АПК е вид обезпечение на жалбата и е възможно само в рамките на висящо съдебно производство по оспорване на самия административен акт. В случая производството по жалбата на А. И. срещу Заповед № РД-182/14.06.2024 година на кмета на община Ковачевци е недопустимо поради просрочие на жалбата.

Съгласно чл. 65, ал.4 от ЗОС, заповедта по ал.1 подлежи на обжалване по реда на АПК. Съгласно чл. 149, ал.1 от АПК административните актове могат да се оспорват в 14-дневен срок от съобщаването им. Заповед № РД-182/14.06.2024 година на кмета на община Ковачевци е съобщена на А. на [улица] в гр. София, район Красна поляна, на 27.06.2024 година. 14-дневният преклузивен срок за обжалване на административния акт изтича на 11.07.2024 година, а жалбата срещу него като подадена на 12.07.2024 година е недопустима на основание чл. 159, т.5 от АПК. В жалбата до АС не се прави искане за прогласяване на административния акт за нищожен. Такова искане, на основание чл. 149, ал.5 от АПК може да се направи до съда без ограничение във времето, но в случая не е било формулирано.

В контекста на изложеното, от една страна е налице хипотеза на недопустима жалба срещу административния акт, което прави осъществима и другата хипотеза – на недопустима акцесорната защита по чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 АПК срещу правните последици от допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта.

Ето защо, по същество съдът няма да обсъжда възраженията на кмета на община Ковачевица, налице ли са основанията по чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 АПК за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт. Същият е влязъл в сила и към настоящия момент подлежи на изпълнение като влязъл в сила административен акт, а не по силата на допуснато по закон предварително изпълнение. Защитата по чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 АПК при влязъл в сила административен акт е недопустима (Без значение в случая е фактът, че чл.166 АПК е относим към всички случаи на пороци на административния акт, а именно нищожност и унищожаемост. Законодателят не е регламентирал възможност чрез чл. 166 АПК да се търси спиране на изпълнението на влязъл в сила административен акт – виж адм.д. № 1157/2008 година по описа на ВАС).

Предвид правилността на крайния извод на АС гр. Перник за недопустимост на производството по делото и на искането за спиране на изпълнението на административния акт, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.

По искането на ответника за разноски пред настоящата инстанция:

Кметът на община Ковачевци е представляван пред Върховния административен съд от адв. Николов. По делото е представен договор № Д-129/03.09.2024 година, подписан между кмета на общината и адв. Николов. Предмет на договора е изготвяне на отговор по частната жалба на А. И. К. от [населено място] чрез адв. Радичкова срещу определение № 1336/24.07.2024 година на Административен съд гр. Перник по адм.д. № 438/2024 година. В чл. 2 от договора е уговорено възнаграждение от 1000 (хиляда) лева, които да бъдат заплатени по сметка в Общинска банка. Към договора е приложено пълномощно и списък с разноски. В отговора на частната жалба се съдържа искане за присъждането им.

Съставът на Върховния административен съд обаче констатира, че по делото не са приложени доказателства за реалното извършване на тези разноски.

В трайната практика на ВКС и ВАС е прието, че вписването в договора за правна защита и съдействие на задължение за заплащане на адвокатско възнаграждение по банкова сметка на адвоката, без доказателства за реалното превеждане на тази сума по посочената банкова сметка е недостатъчно, за да се приеме, че адвокатското възнаграждение е реално платено. Разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, сочат, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Доколкото в случая е вписан начин на плащане по банков път и няма доказателства затова, искането за присъждане на разноски пред ВАС е неоснователно като недоказано.

Водим от горното, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав