Определение № 650 от 18.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 662/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Б. Г.- Ч. и С. В. Ч. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 08.05.2008г. по гр.д.№2988/2006г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд от 29.08.1998г.,постановено по гр.д.№1700/1996г. на СРС,44 състав,с което е отхвърлен предявеният от касаторите срещу И. П. И.,С. В. Б. и Н. К. Б. /починала след провеждане на последното съдебно заседание във въззивния съд и след даване ход по същество/ иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК/отм./ вр. чл.26,ал.2 ЗЗД за установяване нищожността на договора от 31.08.1995г.,сключен между Д. Н. Н. в качеството му на пълномощник на С. В. Ч. и В. Б. Ч. от една страна и И. П. И. от друга,с н.а.№*,том VІІ,н.д.№2126/1995г. на Нотариалната служба при Казанлъшкия районен съд,за замяна между собствения на С. и В. Ч. недвижим имот-дворно място от 1040кв.м., съставляващо парцел ІІІ-* от кв.2 по плана на [населено място],м.”Б.”, в.з.”М. д. ІІ Б” заедно с изградената в него жилищна сграда, застроена на 40кв.м.,и собствения на И. П. И. имот-дворно място,съставляващо парцел ХІV-* от кв.96-А по дворищнорегулационния план на [населено място],обл.Х., с площ от 444кв.м.,заедно с изградената в него полумасивна жилищна сграда, поради липса на съгласие на заменителите С. и В. Ч., както и евентуално съединения с него иск с правно основание чл.32,вр. чл.29 ЗЗД за унищожаване на договора поради измама, отхвърлен е предявения от С. В. Ч. и В. Б. Ч. срещу И. П. И.,С. В. Б. и Н. К. Б. иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК вр. чл.26,ал.2 ЗЗД за установяване нищожност на договора,обективиран с н.а.№*,том LLVІІ, н.д.№21474/1995г.,сключен между И. П. И. от една страна и С. В. Б. и Н. К. Б. от друга,за покупко-продажба на имота,находящ се в [населено място],м.”Б.”,в.з.”М. д. ІІ Б” и като недопустим евентуално съединения с него иск с правно основание чл.32 вр. чл.29 ЗЗД, отхвърлен е предявеният иск за предаване владението на имота,както и искането за отмяна на н.а.№*,том VІІ, н.д.№2126/1995г. е н.а.№*,том LLVІІ,н.д.№21474/1995г. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите поддържат,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса относно тежестта на доказване на страните в противоречие с практиката на ВКСК,вкл. като ги е задължил да докажат отрицателен факт,че упълномощаване не съществува,както и по въпроса дали страната,която твърди,че съществува едно обстоятелство или документ е длъжна да го докаже. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване,като съображенията за това са следните: В обжалваното решение е прието,че от представения по делото н.а.№91 от 30.08.1995г.,с който е оформен договорът за замяна,се установява,че в хода на нотариалното производство нотариусът ,пред когото е изповядана сделката,е удостоверил,че пред него са се явили лично пълномощникът Д. Н. и заменителят И. Д. И., удостоверил е самоличността на явилите се лица и е проверил представителната власт на пълномощника с оглед задължението си по чл.474,ал.4 ГПК/отм./ и в тази връзка е счел,че такава е налице,поради което няма пречки за извършване на нотариалното действие. Прието е,че тази доказателствена сила на нотариалния акт не е оборена от ищците С. и В. Ч.,тъй като представеният от тях екземпляр от пълномощно рег.№12152/21.07.1992г. не следва да бъде обсъждан като доказателство,доколкото по смисъла на чл.101,изр.трето ГПК/отм./ същото следва да бъде изключено от доказателствения материал по делото,а от другото,представено по делото пълномощно №181 от 1990г. се установява,че В. Ч. е разполагала с представителна власт да закупува и продава от името на съпруга си С. Ч. недвижими имоти,но в това пълномощно липсва клауза за преупълномощаване на трето лице. При това положение е прието,че нито С. Ч.,нито В. Ч. са дали право на посоченото в пълномощното лице да се разпорежда с процесния имот от името и за сметка на С. Ч. и между Д. Н. и С. Ч. не е възникнало и съществувало представително правоотношение. Доколкото обаче С. и В. Ч. се намират в брачно правоотношение към момента на замяната и имотът е бил в режим на съпружеска имуществена общност,то искът за обявяване за недействителна на разпоредителната сделка,по която единият съпруг е извършил разпореждане с общата вещ е следвало да бъде предявен в 6-месечен срок от узнаването. Според настоящия състав с оглед спецификата на разглеждания случай и липсата на константна съдебна практика по въпросите за необходимостта от представяне на оригинал и доказване при оспорване на документ,за който се твърди,че се е намирал в държане на оспорващата страна, следва да бъде допуснато касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за тежестта на доказване в хипотеза на оспорване наличието на упълномощаване за сключване на договор с предмет прехвърляне на вещни права върху недвижим имот,когато по делото е представено копие от пълномощното от предявилата иска страна /имаща качеството упълномощител/ и е направено искане за представяне на оригинала от страната,в чието държане документът се е намирал към момента на изповядване на сделката /имаща качеството пълномощник/, както и за приложимостта на разпоредбата на чл.101 ГПК/отм./ в подобна хипотеза. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение