Определение № 1144 от 01.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 967/2012 г.

Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Образувано е по повод постъпила касационна жалба от С. К. М.,чрез процесуалния си пълномощник адв.Н. К. срещу въззивно решение №6793/14.12.2011 г. по гр.д.№7994/2011 г. на Софийски градски съд, първи бр.състав, в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд относно родителските права. Ответницата по касационната жалба К. В. Г.-М., чрез процесуалния и представител адв.Л. С. в писмен отговор оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІV г.о. констатира следното: С обжалваното решение Софийски градски съд е потвърдил решение №ІІІ-88-320/07.03.2011 г. по гр.д.№6081/2010 г.ІІІ г.о., на Софийски районен съд ,88 състав, с което е прекратен с развод бракът между страните по вина на съпругата, родителските права върху детето В. С. М. са предоставени за упражняване на майката,при която то живее, на бащата е определен режим на виждания, и е задължен да заплаща месечна издръжка за детето в размер на сумата 200 лв. от 18.05.2011 г. ведно със законната лихва при забава; ползването на семейното жилище е предоставено на майката до навършване на пълнолетие от детето.Съображенията на въззивния съд да потвърди това решение в частта относно предоставянето на родителските права са, че майката се грижи самостоятелно за детето от 18.05.2011 г. когато е настъпила фактическата раздяла между страните, полага подходящи грижи за него, осигурила му е много добри условия и самостоятелна стая, че стимулира контактите с бащата. В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е извел материалноправния въпрос следва ли при развод родителските права върху малолетното дете да се предоставят на родителя, който може да осигури по-добри материални условия, издръжка и по-здрава семейна среда.Счита,че отговорът на същия е от значение за развитие на правото и точното приложение на закона и представлява касационно основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. ВКС на РБ, състав на ІV г.о. намира,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Съгласно приетото в ТР № 1/2009 от 19.02.20010 г. по т.д.№1/2009 г.ОСГТК т.4 не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК тъй като по поставения въпрос, имащ значение за изхода на делото е налице значителна по обем и безпротиворечива съдебна практика, разглеждаща в детайли всички предпоставки да бъде направена вярна преценка кой е подходящият родител на който да се предоставят родителските права върху детето- ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр.д.№ 3/1974 г., практика по чл. 290 ГПК- решения № 401 от 11.01.2012 г. по гр. д. № 327/2011 г. на III г. о., № 712 от 15.02.2011 г.по гр. д. № 81/2010 г. на III г. о., № 215 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 1325/2010 г. на III г. о., № 802 от 23.02.2011 г. по гр. д. № 1783/2009 г. на IV г. о., № 280/20.07.2011 г. по гр.д.№ 888/2010 г. ІV г.о.Изводите на въззивния съд са в съответствие с тази задължителна съдебна практика. Жалбоподателят е приложил към касационната жалба нововъзникнали писмени доказателства.Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът, с който се аргументира допускането на касационното обжалване, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По аргумент за по-силното основание следва, че касационният съд не може да обсъжда приложени към касационната жалба нововъзникнали писмени доказателства. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,