Определение № 102 от 08.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11756/2023 г.

Постъпила е от „Новартис Юрофарм Лимитид“ със седалище в Република Ирландия, гр. Дъблин, чрез адв. Цветкова, частна касационна жалба срещу протоколно Определение №157 от 09.10.2023 г. по адм. дело №4488/2021г. по описа на АССГ, с което е оставено без разглеждане искането на търговеца на основание чл.161 ал.1 АПК за възстановяване срока за обжалване на Решение №НСР-20934 от 28.02.2020г. на НСЦРЛП и производството по това искане е било прекратено. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се настоява за отмята му и спорът да бъде решен по същество. Писмен отговор в срока по чл. 232 АПК е депозиран от гл. юриск. Киркова – Димитрова, с който счита частната жалба за неоснователна. Претендира разноски. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С атакуваното протоколно определение от 09.10.2023 г. е оставено без разглеждане, респ. е прекратено съдебното производство по искането на дружеството-жалбоподател, входирано на 20.07.2023г., с основание в чл.161 ал.1 АПК за възстановяване срока за обжалване на Решение №НСР-20934 от 28.02.2020г. на НСЦРЛП, като съдът е приел, че развитието на това производство е недопустимо, тъй като преди депозиране на молбата е налице влязъл в сила съдебен акт по спора(след постановяване на съдебното решение №7724 от 12.07.2023г. по адм. дело №7524/2022г. по описа на ВАС на РБ). Настоящият състав на касационната инстанция намира този извод за законосъобразен, макар и развит в обжалваното протоколно определение твърде пестеливо. Преди всичко следва да се посочи, че уредбата на института за възстановяване срока за обжалване(чл.161 АПК) ясно сочи, че страната, чиято жалба е оставена без разглеждане в 7-дневен срок от съобщението за това, може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело я в заблуждение, като изречение второ указва, че искането може да бъде направено и с жалбата. Това законово уточнение, както и новелата на ал.3, изр. второ, според която определението, с което искането по ал. 1 е уважено, се обжалва заедно с решението по делото, дават ясна отправна точка за крайния момент, до който това искане може да бъде направено. В случая законодателят недвусмислено сочи, че това искане е винаги на разположение на оспорващия, но не по-късно от влизане в сила на съдебния акт по спора, тъй като визира висящността на същия(искането може да се направи и с подаване на касационната жалба или когато то е уважено да се обжалва заедно с решението по делото). Възможността да се иска възстановяване на срок, след като ВАС на РБ, действайки като касационна инстанция, е решил спора с окончателен съдебен акт в хипотезата на чл.221 ал.3 АПК(както е в този случай), би представлявало по същество възможност да се постигне отмяна на влязло в сила съдебно решение, извън установените изчерпателно хипотези на чл.237 и сл. от АПК. Или следва да се приеме, че правото по чл.161 АПК съществува темпорално, с оглед дадената му уредба, само до момента, в който спора е висящ(поради това и чл.161 ал.1 АПК собствено сочи 7-дневен срок за подаване на искането от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане, т.е. в срока за обжалване и на самото прекратително определение по делото). Доколкото въпроса не е решен по същество от първостепенния съд, то останалите въпроси, повдигнати с частната жалба на търговското дружество, не следва да бъдат обсъждани тук. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от изложените с частната жалба пороци, което обосновава и извода – за оставянето му в сила. По разноските. С оглед изхода от спора такива следва да се присъдят на НСЦРЛП на основание чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ, които се констатираха да са в размер на 50 лева за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на отговор на частната жалба. Ето защо и на основание чл. 221 ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховния административен съд, Шесто отделение,