Определение № 8839 от 16.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6257/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Я. П. от гр. Варна, чрез процесуалния й представител против определение № 4319 от 25.04.2024 г. по адм. дело № 118/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу писмо изх. № 17 – 396 от 19.12.2023 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – Варна С определението е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените превила и необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Излагат се оплаквания, че в съдебния акт липсват мотиви или същите са схематични и немотивирани като не са посочени ясно и недвусмислено какви са предпоставките, въз основа на които съдът е приел безусловно, че обжалваното писмо не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Възразено е, че писмото съдържа уведомление за прекратяване на административната услуга по входирани обединени заявления на жалбоподателката, като същевременно волеизявлението на административния орган представлява и отказ от заличаване на поисканото отбелязване на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор № 10135.3513.360.4. Моли да се отмени определението и да се допусне разглеждане на производството с произнасяне по същество на спора. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът началникът на СГКК – Варна в писмено възражение изразява становище по частната жалба, като счита същата за неоснователна, а изводите на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: С оспореното писмо началникът на СГКК-Варна е приел, че заявителката К. П. не е изпълнила указанията на административна орган по нейни заявления за заличаване на сграда, поради което производствата по подадените заявления са прекратени и архивирани. С обжалваното определение съдът е приел, че процесното писмо има изцяло уведомителен характер и няма белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК. С него под никаква форма не се засягат, застрашават или накърняват права и законни интереси на жалбоподателката. Не се създават и правни задължения, както и не се обвързват с дължимо правно поведение. Поради това е достигнал до извод за недопустимост на жалбата и на основание чл. 159, т. 1 от АПК я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. По делото безспорно се е установило от фактическа страна, че административното производство е започнало със заявление от жалбоподателката до началника на СГКК гр. Варна с вх. № 05 - 6788 - 14.06.2023 г.. В него П. е заявила извършването на следната услуга: да бъде заличена сграда с идентификатор № 10135.3513.360.4. С оглед писмо изх. № V8 - 859/24.10.2023 г. от инспектората на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, жалбоподателката е подала до началника на СГКК гр. Варна второ заявление с вх. № 05 - 13546 - 22.11.2023 г., с което заявява да бъде извършената услугата по заявление с вх. № 05 - 6788 - 14.06.2023 г. В предвид констатирани недостатъци на подадените заявления е издадено уведомление с изх. № 20-53250 - 24.11.2023 г. до П.. Жалбоподателката е уведомена в 14 дневен срок да отстрани недостатъците по подадените заявления, като представи документ за собственост на сграда с идентификатор 10135.3513.360.4. В изпълнение на уведомлението П. е депозирала становище вх. № 05 - 14087 -05.12.2023г., според което искането за представяне на документ за собственост на сградата е незаконосъобразно и неизпълнимо. Последвало е постановяване на писмото, предмет на настоящето дело, а именно, че производствата по подадените заявления са прекратени и архивирани. Правилно административният съд е приел, че оспореното писмо на началника на СГКК – гр. Варна не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Писмото обаче съдържа волеизявление на административния орган за прекратяване на производството пред него по издаване на претендирания индивидуален административен акт. В този смисъл в писмото безспорно се заявява прекратяване на производството пред административния орган и архивиране. Прекратяване на производството може да се постанови при наличие на предпоставките на чл. 56 АПК. Волеизявлението за прекратяване не е индивидуален административен акт, но е акт на административния орган, подлежащ на обжалване-чл. 56, ал. 4 АПК. Този акт може да се обжалва по реда на чл. 197 и следващите АПК. Ето защо оспореното писмо е подлежащ на съдебно обжалване акт на административния орган. Предвид изложеното обжалваното прекратително определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия с постановяване на акт досежно законосъобразността на постановеното от административния орган прекратяване на административното производство. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,