Определение № 605 от 10.08.2010 г. на ВКС по т. д. № 401/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „М” ООД, гр. Х. чрез процесуалния му представител адв. М срещу разпореждане № 384 от 23.03.2010г. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната касационна жалба вх. № 1198/26.02.2010г., подадена от „М” ООД, гр. Х. против решение № 8/11.01.2010г. по в. гр. д. № 922/2009г. на Пловдивски апелативен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определената държавна такса в размер 30 лв. е внесена по сметка на ВКС в предоставения от Пловдивски апелативен съд срок – на 15.032010г. и в същия срок вносната бележка е представена направо пред ВКС с молба вх. № 3606/16.03.2010г. Поради техническа грешка от страна на частния жалбоподател вносната бележка му е върната от ВКС с писмо от 24.03.2010г. Частният жалбоподател релевира довод за наличие на хипотезата по чл. 62, ал. 2, изр. второ ГПК, поради което моли разпореждането да бъде отменено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. За да върне касационната жалба, Пловдивски апелативен съд е приел, че в предоставения едноседмичен срок и до постановяване на разпореждането по делото не е постъпил документ за внасяне на държавна такса в размер 30 лв. по сметка на ВКС. При постановяване на обжалваното разпореждане Пловдивски апелативен съд не е могъл да съобрази обстоятелството, че определената от него държавна такса в размер 30 лв. е внесена по сметка на ВКС в едноседмичния срок – на 15.03.2010г. и в същия срок платежният документ е представен директно пред ВКС с молба вх. № 2605/16.03.2010г. Поради факта, че към този момент делото се е намирало в Пловдивски апелативен съд, ВКС на 24.03.2010г. е върнал вносната бележка обратно на процесуалния представител на частния жалбоподател. Предвид изложената фактическа обстановка се налага изводът, че приложение намира разпоредбата на чл. 62, ал. 2, изр. второ ГПК, съгласно която срокът не се смята пропуснат, когато молбата, в случая с приложената вносна бележка, е подадена в друг съд. Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото да се върне на Пловдивски апелативен съд за администриране на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение