Решение № 8787 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15756/2014 г.

Решение № 8787 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15756/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Б. и касационна жалба на Н. В. Ц. от гр. Б. срещу решение № 1663/16.10.2014 г. на Административен съд гр. Б. по адм. д. № 2764/2013 г. В касационната жалба на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Б. се въвеждат касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че указанията за събиране на доказателства, дадени с определение в открито съдебно заседание на 22.04.2014 г. не са му връчени, като съдът се е произнесъл по фактите при липса на доказателствен материал, като неправилно е отменил частично обжалвания Акт за установяване на задължения по декларация № АУ001687/10.02.2012 г., издаден от старши експерт в дирекция МПДТР при община Б., потвърден с решение № 94-01-37889/14.10.2013 г. на директор на Дирекция МПДТР при община Б. В касационната жалба на Н. В. Ц. от гр. Б. се въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационните жалби са допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. По същество жалбите са основателни при следните изводи от правна страна: Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на Н. В. Ц. от гр. Б. срещу Акт за установяване на задължения по декларация № АУ001687/10.02.2012 г., издаден от старши експерт в дирекция МПДТР при община Б., потвърден с решение № 94-01-37889/14.10.2013 г. на директор на Дирекция МПДТР при община Б. Съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 3 АПК, когато за изясняването на правния спор е необходимо да бъдат събрани и други доказателства освен тези, които се съдържат в преписката, съдията-докладчик указва на съответната страна необходимостта от тяхното събиране. Чл. 171, ал. 4 АПК вменява задължение на съда да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Административен съд Б. в случая е насрочил делото в открито съдебно заседание без да разпредели тежестта на доказване съгласно разпоредбата на чл. 170 АПК, както и без да даде указания на страните за събиране на доказателства, които не се съдържат в административната преписка. В съдебно заседание на 22.04.2014 г. съдът е задължил страните да представят доказателства по спора, но в протокола липсва разпореждане за връчване на препис от указанията на страните. Съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 1 АПК, доколкото друго не е предвидено в този кодекс, съдебните актове се съобщават на страните чрез изпращане на преписи от тях по реда на чл. 137. Ал. 2 на същата разпоредба сочи, че по същия ред се връчват и другите съобщения и книжа по делото. При извършена проверка от съда и във връзка с възраженията на страните, касационната инстанция констатира, че указанията на съда за събиране на доказателства по спора, не са съобщени на страните по реда на чл. 137, чрез изпращане на преписи от тях. Дадените задължителни указания на съда за събиране на доказателства е следвало да се съобщят на страните по реда на чл. 138 АПК. Съдът може да приеме като недоказани факти, за които страните не са представили доказателства, само ако съдът е изпълнил задълженията си по чл. 170, чл. 163, ал. 3 АПК и чл. 171, ал. 4 АПК, като дадените указания следва да са съобщени на страните по реда на чл. 138 АПК. Несъобщаването на указанията по реда на чл. 138 АПК следва да се приравни на липса на дадени задължителни указания във връзка с попълване на административната преписка с доказателства и събиране на доказателства за релевантните за спора факти. Горното обосновава извод за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав от фазата на събиране на доказателства след разпределение на тежестта на доказване и даване на задължителни указания за събиране на доказателства, които да бъдат надлежно съобщени на страните по спора. Допуснатото процесуално нарушение препятства възможността на съда да разгледа спора по същество.