Решение № 7224 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3579/2021 г.
ВАСV отделение15.06.2021reporting judge Диана Петкова
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 347/31.12.2020 г. постановено по адм. д. № 630/2020 г. по описа на Административен съд-Велико Търново. ОСЪЖДА ДФ "Земеделие", гр. София, ул. "Цар Борис III" № 136 да заплати на В. Т., [ЕГН], гр. Велико Търново, [адрес] сумата 740 /седемстотин и четиридесет/ лева съставляващи разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.
Grounds
Решение № 7224 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3579/2021 г., V о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", със седалище и адрес на управление гр. София против Решение № 347/31.12.2020 г. постановено по адм. д. № 630/2020 г. по описа на Административен съд-Велико Търново. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда, че новото произнасяне на органа с оспореното уведомително писмо е напълно идентично по своите фактически и правни основания, с предходното уведомително писмо, отменено по съдебен ред. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на ново по същество, с което се отхвърли жалбата против процесното уведомително писмо. Претендират се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Касаторът не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Ответникът – В. Т. в писмен отговор, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените в касационното производство разноски съгласно приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение Административен съд - Велико Търново е обявил за нищожно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11" Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с № 02-040-6800/11.09.2020 г. издадено от Зам. изпълнителния директор на ДФ"Земеделие"-Разплащателна агенция гр. София, с което във връзка със заявление за подпомагане с УИН 04.06.0616/69470 на В. Т. по посочената по-горе мярка за кампания 2016 г. и Решение № 10364/28.07.2020 г. постановено по адм. д. № 11514/2019 г. по описа на ВАС оторизираната субсидия 0. 00 лв. За да постанови този резултат административният съд е приел, че фактическите основания за постановения отказ смислово изцяло преповтарят съдържанието на Уведомително писмо № 02-040-6500/3998 от 12.11.2018 г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", отменено с влязло в сила съдебно решение, като преписката е върната за ново разглеждане и решаване от административния орган съобразно указанията на съда. Независимо от това административния орган не е изпълнил указанията на съда и е издал по същество същия административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновани са изводите на административния съд за идентичност между разпоредителните части на двете писма - отмененото с влязло в сила решение и оспореното в настоящето производство, както и между фактическите и правни основания за издаването им. Второто писмо е издадено при еднакво неправилно приложение на материалния закон, както първото, като при издаването на второто не са взети предвид задължителните за административния орган указания по приложение на материалния закон по влязлото в сила решение на съда. Всички наведени от касатора доводи по приложението на материалния закон са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 177, ал. 1 АПК поради което не следва да бъдат обсъждани по същество. Повторно издаденият акт, със същото съдържание, като отменения, не поражда правни последици. По делото не е спорно, че с влязло в сила решение № 10464/28.07.2020 г. постановено по адм. д. № 11514/2019 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение е оставено в сила Решение № 304/8.07.2019 г. постановено по адм. д. № 218/2019 г. по описа на Административен съд-Велико Търново, с което е отменено предходно уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02 - 040 - 6500/3998 от 12.11.2018 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на В. Т. е оторизирана за плащане сумата от 0. 00 лв. С това решение уведомителното писмо е отменено като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила и делото е върнато като административна преписка за ново произнасяне от административния орган. По същество съдът е приел че административния акт е издаден на несъществуващо правно основание - чл. чл. 26 от Наредба № 1/2013 г. за прилагане правилата за биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни и животински продукти, продукти от аквакултури и храни и тяхното етикиране и контрола върху производството и етикирането/ДВ бр. 75/11.09.2018 г. в сила от 12.11.2018 г. /. Приел е и че правилата за осъществяване на биологично производство са регламентирани с нормите на Регламент (ЕО) № 834/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 като въведения в Регламента термин "преход", съгласно чл. 2, б. "з" това представлява периодът на преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство. В Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 г. са определени подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 г., като в Глава V са включени разпоредби за прехода. Чл. 38 посочва продължителността на периодите на преход за животни и животински продукти като в § 3 е регламентирано, че пчелните продукти могат да бъдат продавани с означения за биологичния начин на производство само когато разпоредбите, посочени в настоящия регламент, са спазвани в течение най-малко на една година. Следователно срокът е посочен като минимален, но не е фиксиран като абсолютна величина. Подходът на регламента за определяне само на минимални периоди е заявен и в преамбюла - съображения 23, 24 и 27 - минималното време на преход е необходимо с оглед спецификата на всяко производство и необходимото време земята или животните да се изчистят от небиологични препарати, с които е възможно да са третирани. Това минимално време гарантира чистота на производството. Увеличаването на периода, в който производството е в преход, може да е в резултат на обективни причини и допълнително гарантира крайния целен резултат – произвеждане на биологична продукция. Следователно период на преход към биологично производство, който обективно е по-дълъг от определения с дял II, глава 5 от Регламент 889/2008 не води до нарушаване на разпоредбата на чл. 38, параграф 3 от същия поради което не представлява и основание за отказ за оторизация на подпомаган стопанин по направление "Биологично земеделие". От изложеното съдът прави извод, че земеделския производител отговаря на изискванията за оторизация и изплащане на финансово подпомагане по Мярка 11"биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г., поради което отменя постановения откази връща преписката за ново произнасяне при съобразяване на указанията на съда. В оспореното по настоящото производство уведомително писма е посочено, че същото се издава в изпълнение указанията на съда, като отново оторизираната субсидия е в размер на 0. 00 лв. От съдържанието на новия административен акт е видно, че административният орган е посочил като фактическо основание за отказ, че 2016 г. е втора поредна година от поетия от заявителя 5-годишен ангажимент по направление"биологично пчеларство", като не е спазено изискването да не се надвишава минималния период на преход към биологично развитие-дванадесет месеца. Като правно основание са цитирани отделни разпоредби от Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. утвърдена със Заповед № РД09-144/23.02.2017 г., както и разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., а именно неспазено изискване да не се надвишават минималните периоди на преход съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на комисията/Е0/№ 889/2008 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент/ЕО/№ 834/2007 г. на Съвета. Методиката има характер на подзаконов нормативен акт, съгласно легалната дефиниция на чл. 75, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който е издаден – чл. 14, ал. 2 от ЗНА. В нарушение на тези императивни законови норми в случая е придадено обратно действие на Методиката, като е прието, че е приложима и по отношение на подадени заявления за предходната година - 2016 г. Посочването на чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. също не може да се приеме за надлежно основание за отказ. Сочената разпоредба/като ал. 4 на чл. 1 от Наредбата/ е съществувала към момента на постановяване на първоначалното уведомително писмо, така и при неговата съдебна отмяна. При това положение следва да се посочи, че силата на присъдено нещо по уважено право на отмяна на отказа преклудира всички евентуални основания да се откаже издаването на позитивен административен акт, независимо дали са били изрично обсъдени от администрацията или от съда при предшестващите производства. Значение би имало само настъпването на нов правопроменящ юридически факт, който да преодолее установения от съда материалноправен порок. В случая такъв факт не е настъпил. Горното налага извода, че макар и формално в оспореното писмо органа да е посочил, че се издава при съобразяване с указанията на съда, дадени в мотивите на решението с което е отменено предходно уведомително писмо, същият не ги е изпълнил. Административния орган не е установил никакви нови или допълнителни обстоятелства. Несъответствието, установено от съдебния състав по адм. д. № 218/2019 г., по описа на Административен съд-Велико Търново е преповторено, макар и в леко изменена форма. Съдът е указал на административния орган какъв точно акт следва да постанови, а именно позитивен за заявителя, т. е. да му бъде отпуснато търсеното финансово подпомагане. Следователно административният орган е постановил своя административен акт в пряко противоречие с влязло в сила съдебно решение. По силата на чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. При това положение правилно административният съд е обявил нищожността на оспореното в настоящото производство уведомително писмо и тъй като това означава, че фактически липсва повторно произнасяне на административния орган съобразно дадените с предходното съдебно решение задължителни указания е върнал преписката на административния орган за постановяване на административен акт, съобразно посоченото съдебно решение. Предвид изложеното, касационната жалба на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София се явява неоснователна, а решението на Административен съд-Велико Търново като постановено при липса на пороци по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се уважи своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски за касационната инстанция. Видно от представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК, по водене на делото пред настоящата инстанция В. Т. е направил разноски в размер на 740 лв. представляващи заплатен адвокатски хонорар, които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в минималния размер по чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не са налице основания за неговото намаляване, а своевременното възражение за прекомерност е неоснователно.
Cited provisions
1- чл. 11, ал. 5