Определение № 557 от 05.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 151/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Салкъм„ ООД против решение № 66 / 22.07.2019 г. по т.д.№ 132/ 2019 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 456/17.01.2019 г. по т.д.№ 68/2018 г. на Бургаски окръжен съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против Община Сунгурларе иск,с правно основание чл.82 вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД, за осъждане ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени вреди в причинна връзка със забавата на ответника в изпълнение задълженията му по сключен между страните договор от 29.05.2015 г., за покупко-продажба на прогнозни количества дървесина от корен. Вредите се съизмеряват с платени от ищеца две неустойки от по 26 370,74 евро или сумата от 52 741,48 евро на трето за спора лице – „Салкъм Орман Урунглу Сан Ве Тидж”ООД, поради неизпълнение на задълженията на ищеца по сключен със същото на 20.05.2015 г. договор за покупко-продажба на дървесина за огрев и дървесни заготовки / втора и трета доставки, със срок съответно 15.02.2016 г. и 30.11.2016г./, която забава се твърди обусловена от забавата на ответника. Касаторът оспорва правилността на решението,като постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Оспорва извода на съда, че по предходния съдебен спор – по т.д.№ 131/2017 г. на АС Бургас, приложено към настоящото – е формирана сила на пресъдено нещо непротивопоставима, респ. несъобразима в настоящото производство. Страната счита, че с решението по същото - влязло в сила – е създадена сила на пресъдено нещо досежно виновното неизпълнение на ответника на договора от 29.05.2015 г., предвид идентичност на правопораждащия факт по същото и в настоящия спор – самия договор. Нещо повече – касаторът твърди пълна идентичност на предмета на спора по т.д.№ 131/2017 г. на БАС и настоящия, поради което и недопустимост на въззивното решение, на основание чл. 299 ГПК. Касаторът оспорва правилността и на извода за липса на пряка причинна връзка между неизпълнението на ищеца по договора с третото лице и забавата на ответника, т.е.че първото е пряка и непосредствена последица от второто. Страната се позовава на невъведено възражение от ответника с такъв предмет, респ. на неуказана му тежест за доказване на такава причинност. Оспорва и извода на съда, че такава не би била установима за неизпълнението в цялост, доколкото предмета на договора между страните по спора е частично различен от този по договора между ищеца и третото лице. Неправилен,според касатора, е и извода на съда за собственото му бездействие в причинност с неосъществения достатъчен добив на дървесина по договора с ответника. В тази връзка страната отново се позовава на формирана сила на пресъдено нещо досежно виновното неизпълнение на ответника.Сочи се произнасяне при несъобразяване с целия доказателствен материал / този и по приложеното предходно водено дело, анекса за продължаване срока на договора от 29.05.2015 г. и оспорване действието на последния от страна на Община Сунгурларе / и оттук нарушение на принципите за равенство на страните в процеса, състезателност и принципа на обективната истина. Оспорва се и обосноваността на извода на съда, основан на чл.302 ТЗ, че ако би положил ищецът грижата на добрия търговец, би могъл да осигури изпълнението си към третото лице с доставен от друг доставчик дървесен материал, както и извода, че предвид вече присъдена с влязло в сила решение в обезщетение сума, съизмерима с неустойка от 26 370,74 евро, тук претендираното обезщетение, съизмеримо с две неустойки на същата стойност, ако би било присъдено, би надвишило договорения с третото лице размер на неустойката, възприет от въззивния съд като 30 % от платената от третото лице обща цена по договора. Досежно последния довод страната се позовава на възможността кредиторът да претендира и по-големи вреди от договорена със съконтрахента неустойка. Ответната страна – Община Сунгурларе – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, по съображения, които настоящият състав отчита при последващото си произнасяне. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищецът „Салкъм„ ООД предявява против ответника Община Сунгурларе иск, с правно основание чл. 82 ЗЗД, за обезщетяване на претърпени от виновното неизпълнение на ответника / забава в изпълнението / на задължения, по сключен с ищеца договор от 29.05.2015 г. за покупко-продажба на прогнозни количества дървесина, съизмеряващи се с изплатени на трето за спора лице неустойки за недоставена дървесина, съгласно договор от 20.05.2015 г., съответно за дължимите по този договор доставки със срок до 15.02.2016 г. и съответно до 30.11.2016 г.. Виновното неизпълнение на ответника се твърди като забава в издаването на позволителни за сеч от 49 дни, считано от сключването на договора / доколкото в същия е уговорен 10-дневен срок от сключването за издаване на позволителните, а се твърди издаването им след 59 дни от сключването / или за периода 29.05.2015 г. – 27.07.2015 г., неиздаване на позволително за сеч за отдел 111 подотдел „м”, спиране добива на дървесина с изрична заповед на кмета на общината, за периода 06.11.15 г. – 23.11.2015 г. / 17 дни /. Позовава се и на факта, че въпреки сключен на 07.09.2015 г. анекс, за продължаване срока на договора до 30.11.2016 г., Община Сунгурларе – с уведомление от 04.01.2016 г. изрично е оспорила действието на същия / като сключен в нарушение на чл.49 и сл. от НУРВИДГТДОСПДНГП, а частично касаещ и друга територията за сеч /. Ищецът твърди, че предвид тези действия, съответно бездействие на ответника, не е успял да осигури необходимите за изпълнение на договора с третото лице количества дървесина, поради което и заплатил дължими на същото неустойки: за недоставяне на 800 куб.м. плътни дърва за огрев и 400 куб м. заготовки / траверси, талпи, паркетина / в срок до 15.11.2015 г. – 26 370,74 евро / присъдени в обезщетение на ищеца по предходно водено между страните дело, приложено към настоящото – т.д.№ 19 / 2016 г. на Бургаски окръжен съд и т.д. 131/ 2017 г. на Бургаски апелативен съд /; за недоставяне на същите количества и вид дървесина в срок до 15.02.2016 г. – предмет на обезщетяване в настоящия спор и за недоставяне на остатъка до общо договорените 2 500 куб.метра дървесина за огрев и 1 250 куб.м. заготовки, в срок до 30.11.2016 г. – също предмет на обезщетяване в настоящия спор. Ответникът е оспорил иска с възражение относно приложима към настоящия спор формирана сила на пресъдено нещо с решението по т.д.№ 131/2017 г. на Бургаски апелативен съд. Оспорва действителността на сключения от ищеца и третото лице договор за покупко-продажба на дървесина,като симулативен, вкл. поради свързаност между ищеца и третото лице. Оспорва ищеца да е разчитал единствено на договора с ответника за изпълнение задълженията си към третото лице, доколкото договора с последното е предходно сключен, при това към момент към който на ищеца не е било известно обстоятелството би ли бил класиран за сключване на договора с общината, въз основа на провеждания за това конкурс. За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, въззивният съд е споделил напълно различни от неговите мотиви, а именно: Отрекъл е приложима към настоящия спор предходно формирана сила на пресъдено нещо, досежно правопораждащ факт, като е приел, че предмета на спора по т.д.№ 131/2017 г. на БАС / обезщетение за вреди, съизмерими с платена на трето лице неустойка за неизпълнение на доставка на дървесина със срок до 15.11.2015 г. / е различен от предмета на настоящия / обезщетение за вреди съизмерими с последващо платени на третото лице неустойки, за неизпълнение на договорени доставки, със срок съответно до 15.02.2016 г. и до 30.11.2016 г. /. Съдът е отхвърлил като недоказано възражението на ответника за недействителност / симулативност / на сключения от ищеца и третото лице договор за покупко-продажба на дървесина. Приел е, че действително е налице забава на ответника в преждепосочените периоди / 29.05.2015 г. – 27.07.2015 г. и 06.11.2015 г. – 23.11.2015 г. /, но доколкото за останалата част от действието на договора, при това съобразимо само до края на 2015 г., не са заявени обстоятелства за виновно неизпълнение на задължения на ответника, а същевременно са установени издадени от същия на ищеца позволителни за сеч за 3 750 куб. м. дървесина / колкото е общото договорено количество дървесина с третото лице /, но добито количество от ищеца в незначителен процент от разрешеното – само 343,36 куб. м., и позовавайки се на свидетелските показания на св.Д. – че ищецът не е разполагал с работници и е бил затруднен в добива от характеристиката на терена – стръмен - съдът е обосновал липса на една от изискуемите от фактическия състав на чл.82 ЗЗД предпоставки – доказана пряка и непосредствена причинна връзка между претърпените вреди и поведението на ответника, а напротив – обусловеност на същите от собственото бездействие на ищеца. Липсата на безспорна причинност съдът е поддържал допълнително и поради различие във вида на част от договорената дървесина между страните по настоящия спор и тази с третото лице - 1 250 куб. м. заготовки, поради което посочил и възможни други причини за настъпване на вредата, свързани с необходимата преработката на суровия дървесен материал, единствено договорен за покупко-продажба с ответника. Само за пълнота на изложението въззивният съд е посочил, че сключеният с третото лице договор не е изрично обвързан със закупуването на дървесина от Община Сунгурларе и че ако би положил грижата на добрия търговец, съгласно чл.302 ТЗ, ищецът би могъл да осигури необходимите количества от друг доставчик. Неправилно възприемайки клаузата за неустойка в договора с третото лице – посочена в чл. 6.4 като дължими 30 % от пълната авансово платена продажна цена, но за всеки отделен случай на забава – въззивният съд е формирал и довод, че ако би присъдил тук търсената сума, предвид вече присъдената с влязло в сила решение сума от 26 370,74 евро, то обезщетението за вреди на ищеца би надхвърлило действително дължимото от него на третото лице като неустойка за забавено изпълнение. В изложението по чл.280 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Откъде съдът следва да извлече данни за това идентичен ли е предмета на предходен иск, по който има постановено влязло в сила решение ?; 2/ Влязлото в сила решение за присъждане на парична сума, представляваща претърпени вреди от неизпълнението на договор, поражда ли сила на пресъдено нещо за валидното действие на договора, за наличието на неизпълнение, съответно за наличие на причинно следствена връзка между неизпълнението и настъпилите вреди ? – всеки от въпросите обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с приетото в решение по гр.д.№ 2207/2015 г. и по т.д.№ 716/2010 г.; 3/ Какво представлява „основанието” по чл.298 ал.1 ГПК и кои факти са обхванати от силата на пресъдено нещо, както и кои възражения на ответника в един съдебен процес са обхванати от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с приетото в решения по т.д.№ 883/2010 г. на І т.о., гр.д.№ 149/2012 г. на ІІ г.о., т.д.№ 716/2010 г. на І т.о. на ВКС; 4/ Ползват ли се със сила на пресъдено нещо правопораждащите факти по частичен иск като общи факти и по иска за останалата част от вземането ? ;5/ Формираната СПН по частичния иск преклудира ли правоизключващите възражения на ответника по спорното право, претендирано в пълния му размер в отделно производство ? – въпросите обосновавани с противоречие с решение по т.д.№ 716/2010 г. на І т.о. на ВКС; 6/ Трябва ли към диспозитива на съдебното решение да се посочват фактите, въз основа на които е предявен иска, за да се приеме, че спрямо тях е формирана СПН, за нуждите на последваща преценка за недопустимост, на основание чл.299 ал.2 ГПК ?; 7/ Когато диспозитивът на решението не съдържа тези факти – формиращи основанието на иска и по които се формира СПН- как последващият съдебен състав, прилагащ основанието по чл.299 ГПК за прекратяване на производството поради недопустимост, установява кои са тези факти и тази липса не е ли пречка за тяхното установяване ? – въпросите обосновавани поради противоречие с ППВС № 1/1953 г. т.4, алтернативно в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 8/ Задължен ли е съдът да обсъди всички изложени от страните възражения, съответно да изложи мотиви от които да е видно на какво основание съдът приема или не за основателни направените възражения ? 9/ Освобождава ли чл.272 ГПК въззивния съд от задължението му да извърши собствена мотивираща дейност и повторна преценка на възраженията и доказателствата на страните, в качеството си на инстанция по същество ?; 10/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им ? – въпросите обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК / сочената хипотеза на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК не е актуална към момента на депозиране на касационната жалба, поради изменение на чл.280 – обн. ДВ бр.86 от 2017 г. /, поради противоречие с възприетото в решения по т.д.№ 823/2010 г.,гр.д.№ 1413/2009 г. на ІV г.о., гр.д.№ 964/2012 г.на ІV г.о., гр.д.№ 166/2011 г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 47/2009 г. на І г.о. и ТР № 1/ 04.01.2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; 11/ Липсата на мотиви води ли до недопустимост и обезсилване на първоинстанционното решение или е основание за отмяната му като неправилно от въззивния съд ? 12/ Задължен ли е при постановяването на решението си въззивния съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, с оглед наличието на противоречиви факти, особено при липсата на мотиви на първоинстанционния съд в тази посока ?; 13/ Следва ли мотивите на съдебния акт ,по смисъла на чл.236 ал.2 ГПК, да обхващат всички доводи и възражения на страните и преценка на всички доказателства по делото или само избраните по преценка на съда такива ? – въпросите обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с приетото в решения по т.д.№ 34/2013 г. на ІІ т.о., гр.д.№ 533/2010 г. на ІІІ г.о., т.д.№ 171/2012 г. на І т.о. на ВКС; 14/ Ограничен ли е въззивният съд при проверка правилността на първоинстанционния съдебен акт от предметната рамка на въведените с въззивната жалба оплаквания ?; 15/ Може ли въззивният съд да формира собствени изводи по съществото на спора относно факти и обстоятелства, които не са надлежно въведени в производството като предмет на спора ? 16/ При преценка за основателност на претенция за присъждане на обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи, следва ли да бъде съобразено поведението на кредитора и това дали той е положил дължимата грижа на добър търговец, за да избегне настъпването на вредите или да ограничи техния размер ? – въпросите общо обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 186/2012 г. на ІІ г.о., гр.д.№ 92/2009 г. на ІV г.о., гр.д.№ 1728/2009 г. на ІІІ г.о., гр..д.№ 759/2009 г. на ІV г.о. и т.д.№ 1156/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС. Първите седем въпроса са предпоставени от довода на касатора, че по предходно водения между страните спор е формирана сила на пресъдено нещо, съобразима и в настоящия: относно действителността на договора, виновното неизпълнение на ответника и вредите, в причинна връзка с последното. Нещо повече, напълно нелогично с процесуалната позиция на касатора като ищец, се поддържа недопустимо произнасяне, предпоставящо обезсилване на решението,на основание чл.299 ГПК. Преценката за релевантността на въпросите / изключая тези визиращи частичен иск, какъвто не е предявеният в предходното производство, нито настоящия / предпоставя предходен отговор на въпроса идентичен ли е предмета на двете производства ,а отговорът на този въпрос е отрицателен. Претендира се обезщетение за различни вреди ,съизмерими различно ,макар в причинна връзка с еднакво неизпълнение на ответника, но преценимо към различни периоди от съществуването на правоотношението между страните, за различни неустойки, изплатени в обезщетяване на трето лице, с които ищецът съизмерява вредата си: в предходното производство – обезщетими за виновно неизпълнение на ответника на задължения по договора за период, ограничен до 15.11.2015 г., а в настоящото - за периоди съответно от 16.11.2015 г. до 15.02.2016 г. и от 16.02.2016 г. до 30.11.2016 г.. Поради това преценката на елементите от фактическия състав на чл.82 ЗЗД предпоставя съобразяване на самостоятелна пряка и непосредствена причинна връзка на съответната вреда и неизпълнението на ответника за релевантния период, поради което и приетото за установено за периода до 15.11.2015 г. е ирелевантно за настоящия спор. Поради същата причина не се касае за предявени частични искове, тъй като не се касае за предявяване на части от едно цялостно вземане, обвързано с един и същ период от съществуване на правоотношението и с едни и същи вреди - като части от една и съща изплатена неустойка от ищеца в полза на третото лице, за едно и също неизпълнение. Както вече се посочи, позоваването на чл.299 ГПК / непререшаемост на спора / е в пълен разрив с процесуалната позиция на касатора като ищец, тъй като обвързва предявяването на иска от същия с недопустимост.Поради преждеизложеното, въпросите не удовлетворяват изискването за правни, отговор на които да е от значение за правния резултат и да предпоставя възможното му изменение. Девети въпрос не удовлетворява също изискването за правен въпрос, тъй като въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл.272 ГПК, напротив – споделил е идентичен на първоинстанционното решение резултат, но по напълно различни от тези на първоинстанционния съд съображения. Поради необосноваване на общия селективен критерий, не подлежи на коментар допълнителния такъв. Въпроси 11-ти и 12-ти не удовлетворяват общия селективен критерий, тъй като се основават на пълната липса на мотиви на първоинстанционното решение, но това процесуално нарушение не е въведено от касатора като въззивник, с въззивната му жалба. Със същата се навежда довод за неправилност и непълнота на мотивите му - непроизнасяне по отделни възражения на страната. А и доколкото въззивният съд е изложил собствени мотиви и подобно процесуално нарушение на първоинстанционния, дори да би било налице, се явява преодоляно, неясно е какво значение за правния резултат би имало произнасянето по тези въпроси, откъдето и следва, че същите не отговарят на изискването за правни, съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. На самостоятелно основание въпрос 12-ти не кореспондира с действителното произнасяне на съда – със собствени и напълно различни от тези на първоинстанционния съд мотиви. Проблемът с непълнота на мотивите е предмет на други от формулираните въпроси. Осми, десети и тринадесети въпроси са практически идентични и сведени до приложението на чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 ГПК. Касационната жалба, обаче, не съдържа касационен довод за несъобразено, в смисъл изобщо некоментирано доказателство или обстоятелство, явяващо се в интерес на касатора и попадащо в предметния обхват на доказването. При това не всяко нарушение на чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 ГПК се явява съществено такова, по смисъла на чл.281 т.3 ГПК – от естество да промени правния резултат, поради което основание за допускане на касационното обжалване по такъв процесуално - правен въпрос би било обосновано само ако страната, конкретизирайки спорното обстоятелство или доказателство, е обосновала и значението му за правния резултат, респ. възможността съобразяването му да промени същия, каквото обосноваване изложението по чл.280 ГПК не съдържа. Конкретно несъобразени доказателства по приложеното дело не са коментирали. Доколкото такова доказателство евентуално може да се съобрази посочения от ищеца отказ на Община Сунгурларе да признае правните последици на сключения анекс, отправен с изявление от 04.01.2016 г. / стр. пор. № 22 от приложеното гр.д.№ 19 /2016 г. на Бургаски ОС /, въззивният съд е изложил аргумент в тази насока, т.е. не се касае за изцяло пренебрегнато доказателство / стр.11 от въззивното решение, първи параграф /. Съдът е посочил, че съобразно договореното с ответника количество, със срок до края на 2015 г., и съответно договорените количества с третото лице, съответно равностойни, доколкото не е установена пряка причинна връзка между частичната забава в изпълнението на ответника и недобитото от ищеца значително количество от договореното до края на 2015 г., поведението на ответника в последващите периоди би се явило ирелевантно. Несъгласието на страната с този извод на съда не обуславя нарушение на чл.235 ал.2 ГПК или чл.236 ал.2 ГПК, а материалноправен въпрос по приложението на чл.82 ЗЗД, относно установяването на пряка и непосредствена причинност между неизпълнението на ответника и претърпените от ищеца вреди, която съдът е отрекъл поради собственото бездействие на ищеца. Последните три въпроса са предпоставени от позоваването на въззивния съд на чл.302 ТЗ, с мотива, че ищецът, при изпълнение на договора си с третото лице, не е положил дължимата грижа – грижата на добрия търговец, доколкото е могъл да осигури съответната дървесина от друг, различен от този по договора с Община Сунгурларе, източник. Следва да се съобрази, че този довод не е въведен от въззивния съд като решаващ, а само „ за пълнота на изложението „ и сам по себе си, дори да не би бил споделен, не би променил правния резултат, при обоснована от съда липса на доказана, по смисъла на чл.82 ЗЗД, пряка и непосредствена причинност между забавата на ответника и претърпените от ищеца вреди. Последното пък е елемент от фактическия състав на чл.82 ЗЗД, който съдът задължително съобразява и липсата на който се счита въведена с общото възражение н а ответника за неоснователност на претенцията.В този смисъл, въпросите не удовлетворяват изискването за правни – свързани с решаващ извод на въззивния съд, отговор на които, в поддържания от страната смисъл, би бил от естество да промени правния резултат, съгласно задължителните указания в т.1 на ТР №1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение