Определение № 648 от 22.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 577/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на Дирекция на национален строителен контрол, [населено място] срещу определение № 637 от 24.08.2011 год. по ч. гр.д.№ 638/2011 год. на Врачанския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима частната жалба на дирекцията и е обезсилено определението от 22.03.2011 год. по ч. гр.д. № 1791/2009 год. на Врачанския районен съд. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно и се иска неговата отмяна. Ответниците не е изразили становище по частната жалба. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното определение Врачанския окръжен съд е оставил без разглеждане частната жалба на Дирекция за национален строителен контрол срещу определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата за отмяна на наложената с определение от 5.08.2009 г. обезпечителна мярка “спиране изпълнението на заповед № РД-14-197 от 20.04.2007 г. на зам. началника на ДНСК, [населено място] за премахване на незаконен строеж”, като недопустима по съображения, че не е заинтересована страна по см. на чл.402, ал.1 ГПК и не е активно легитимирана да иска неговата отмяна. Приел е, че заинтересована страна по см. на чл.402, ал.1 ГПК е ответната страна в обезпечителното производство, а не всяко трето лице, което счита, че упражнено в чужд процес право накърнява неговата правна сфера. Тъй като жалбоподателят не е заинтересована страна, молбата за отмяна на наложената обезпечителна мярка е недопустима и постановеното по нея определение от първоинстанционния съд, като недопустимо подлежи на обезсилване. Обжалваното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.402, ал.1 ГПК отмяна на обезпечението се постановява по молба на заинтересованата страна. Заинтересована страна по смисъла на посочената разпоредба е страна във висящия процес /исков или обезпечителен/ чието право е накърнено от процесуалното действие и поради това има правен интерес от обжалването му. В случая обезпечението е допуснато по иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и страни в обезпечителното производство са Е. Л. К., по чието искане е допуснато обезпечението и лицата срещу които е предявен иска по чл.79, ал.1 ЗЗД- В. М. В. и С. Н. А.. Жалбоподателят е трето на обезпечителното производство лице и не разполага с правото да иска отмяна на съдебния акт по допускане на обезпечението. Правилно е становище на въззивния съд, че в качеството си на трето на обезпечителното производство лице частния жалбоподател не е надлежно легитимиран да иска отмяна на определението, с което е допуснато обезпечението. Третите на обезпечителното производство лица не са заинтересована страна по см. на чл.402, ал.1 ГПК и не са процесуално легитимирани да упражнят в същото правото на защита на считани за накърнени техни субективни права, в какъвто смисъл е и възприетото в определение № 126/10.03.2009 г. по ч.т.д. № 56/2009 г. на І т.о. на ВКС и определение № 688/1.09.2011 г. па ч.т.д. № 279/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС. Предвид изложеното определението на въззивния съд, като правилно ще следва да се потвърди. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.