Определение № 157 от 02.08.2010 г. на ВКС по д. № 1909/2009 г.

Образувано е по жалбата на адв ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 157 София, 2.08..2010 година Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли, през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА като изслуша докладваното от съдия Димитрова гр.д. № 1909 по описа на Трето гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ”ТВ САТ – К. К., гр. А., представлявано от собственика К. К. К., ч. пълномощника му адв. С от АК-Пловдив срещу въззивно решение № 453 от 16.03.2009 г., постановено по гр.д. № 1600/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, Х гр. с., с което като е отменено решение № 33 от 31.03.2008 г. по гр.д. № 1101/2007 г. на Асеновградския районен съд, са уважени предявените от „Р” О. гр. А. срещу на ЕТ”ТВ САТ – К. К., гр. А., обективно съединени искове, с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 781 лв. като получена при начална липса на основание, с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 487,68 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на процесния недвижим имот и с правно основание чл. 109 ЗС – да премахне кабел и шахта от процесния имот. В останалата му отхвърлителна част първоинстанционното решение е оставено в сила. Касационната жалба е подадена срещу оценяемите искове по чл. 55, ал. 1 и чл. 59 ЗЗД в уважената им част. По отношение на негаторния иск като необжалвано въззивното решение е влязло в сила. Ответникът по жалбата „Р” О. гр. А. не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, но е процесуално недопустима. Касационното обжалване е ограничено само от един установен от законодателя формален критерий – обжалваемия интерес/чл. 280, ал. 2 ГПК/, и от реалните критерии за допускане на касационното обжалване, които се проверяват от ВКС – чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. В случая ищцовото дружество е претендирал обезщетения с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 59 ЗЗД, съответно за сумите от 781 лв. по първия иск и от 1000 лв. по втория иск. С въззивното решение съдът е осъдил ответника – касатор в настоящото производство да му заплати съответно сумите 781 лв. по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и сумата от 487,68 лв. по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, като в останалата му отхвърлителна част първоинстанционното решение е оставено в сила. Въззивното решение е обжалвано само от ответния Е. в уважената му част – за присъдените суми по двата обективно съединени иска от 781 лв. и от 487,68 лв., в останалата му част като необжалвано по отношение на негаторния иск по чл. 109 ЗС въззивното решение е влязло в сила. В случая обжалваемият интерес за всеки един от обективно съединените искове е под 1000 лв. и затова въззивното решение не подлежи на касационно обжалване предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. По изложените съображения, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,