Определение № 707 от 21.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 697/2012 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2, предложение първо, образувано по частна жалба на длъжника А. Б. М. срещу Определение № 14783/21.09.2012год. на Софийски градски съд, Г0, Втори въззивен състав по частно гр.д.№ 11960/2012 год., с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по частно гражданско дело № 30488/2011г. по описа на Софийски районен съд, 36 състав. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Длъжникът А. М. е обжалвала пред СГС по реда на чл.419,ал.1 ГПК издадената срещу нея с разпореждане от 10.08.2011г. по гр.д. № 30448 по описа на 2011 година на СРС, 36 състав заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 т.9 ГПК. Изложените в частната жалба до СГС съображения са, че записът за заповед е подправен, не е подписан от А. М.. С атакуваното определение СГС е приел, че от съдържанието на жалбата е видно, че се атакува не допускането на незабавното изпълнение, а наличието на предпоставките за издаване на заповедта за изпълнение. Изводът на СГС е правилен. С частната жалба, с която е сезиран СГС, се обжалва самата заповед за изпълнение, а не незабавността на изпълнението, постановено в заповедта. Изложените от длъжника съображения не касаят липсата на предпоставките за постановяване на незабавното изпълнение. С наведените доводи се обжалва издаването на самата заповед, уважаването на заявлението с издаването на разпореждане за издаването на заповедта. Редът за защита на длъжника срещу издаването на заповедта е по реда на чл.414 вр. с чл.415 ГПК. В жалбата, с която е сезиран ВКС отново се поддържат доводи, че заповедта за незабавно изпълнение е незаконосъобразно издадена, тъй като документът е не е подписан от касаторката. Навеждат се и нови доводи, касаещи образуваното производство по иск по чл.422 ГПК, които освен че са недопустимо въведени за пръв път с настоящата жалба, са неотносими към производството по обжалване на заповедта. Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от акта по чл.417 ГПК. Доводите на касаторката не попадат в кръга на допустимите възражения, които длъжникът може да направи в частната си жалба по реда на чл.419,ал.1 ГПК. Поради това, изводът на СГС за недопустимост на жалбата е правилен и атакуваното определение следва да бъде потвърдено. Предвид на горното, Върховният касационен съд-Търговска колегия, състав на І т.о.: