Определение № 3152 от 20.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3730/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответниците М. Х. И., Х. Д. И., И. Д. Н., Е. Г. И., К. Н. И., Т. Н. З., Е. Н. К., М. Х. Н., Д. Г. А., К. Г. К., Г. В. З. и А. В. З. срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд № 55 от 21.03.2023 г. по гр.д.№ 529/ 2022 г., с което /в обжалваната пред въззивния съд част/ е потвърдено решение на Добрички окръжен съд от 03.06.2022 г. по гр.д.№ 395/ 2019 г. и по този начин касаторите са осъдени да заплатят на „У.“ ЕООД по искове с правна квалификация чл.189 ал.1 вр. чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД както следва: М. Х. И. – 10 804,05 евро, остатък от припадаща и се съобразно правата й в съсобствеността квота от сумата от 413 784 евро, представляваща платената от купувача продажна цена по договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт № 197 т. II, рег. № 6323, дело № 1040/ 2007 г. на нотариус рег.№ 314, 72,84 лева - остатък от припадащата и се част от разноските на купувача по изповядването на същия нотариален акт и 4 083,10 евро - остатък от припадащата се съобразно правата и в съсобствеността квота от дължимата неустойка в размер на общо 170 000 евро за неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността по договор, обективиран в същия нотариален акт, със законната лихва върху тези суми, считано от 13.06.2019 г. до окончателното изплащане и 1 214,67 лева съдебно-деловодни разноски; Х. Д. И. – 10 804,05 евро, остатък от платената от купувача продажна цена, 72,84 лева, остатък от разноските на купувача и 4 083,10 евро, остатък от неустойка, със законната лихва върху тези суми, считано от 13.06.2019 г. до окончателното изплащане и 1 214,67 лева съдебно-деловодни разноски; И. Д. Н. – 10 804,05 евро, остатък от платената от купувача продажна цена, 72,84 лева, остатък от разноските на купувача и 4 083,10 евро, остатък от неустойка, със законната лихва върху тези суми, считано от 13.06.2019 г. до окончателното изплащане и 1 214,67 лева съдебно-деловодни разноски; Е. Г. И. - 10 804,05 евро, остатък от платената от купувача продажна цена, 72,84 лева, остатък от разноските на купувача и 4 083,10 евро, остатък от неустойка, със законната лихва върху тези суми, считано от 13.06.2019 г. до окончателното изплащане и 1 214,67 лева съдебно-деловодни разноски; Т. Н. З. - 10 804,05 евро, остатък от платената от купувача продажна цена, 72,84 лева, остатък от разноските на купувача и 4 083,10 евро, остатък от неустойка, със законната лихва върху тези суми, считано от 13.06.2019 г. до окончателното изплащане и 1 214,67 лева съдебно-деловодни разноски; Е. Н. К. – 51 083,39 евро, остатък от платената от купувача продажна цена, 1 044,41 лева, остатък от разноските на купувача и 20 610,88 евро, остатък от неустойка, със законната лихва върху тези суми, считано от 13.06.2019 г. до окончателното изплащане и 5 659,09 лева съдебно-деловодни разноски; К. Н. И. - 10 804,05 евро, остатък от платената от купувача продажна цена, 72,84 лева, остатък от разноските на купувача и 4 083,10 евро, остатък от неустойка, със законната лихва върху тези суми, считано от 13.06.2019 г. до окончателното изплащане и 1 214,67 лева съдебно-деловодни разноски; М. Х. Н. - 25 108,01 евро, остатък от платената от купувача продажна цена, 9 985,88 евро, остатък от неустойка, със законната лихва върху тези суми, считано от 13.06.2019г. до окончателното изплащане и 2 745,11 лева съдебно-деловодни разноски; Г. В. З. /заместила по реда на чл.227 ГПК В. Г. П./ - 12 554 евро, остатък от платената от купувача продажна цена, 4 992 евро, остатък от неустойка, със законната лихва върху тези суми, считано от 13.06.2019 г. до окончателното изплащане и 1 372,55 лева съдебно-деловодни разноски; А. В. З. /заместила по реда на чл.227 ГПК В. Г. П./ - 5 772,69 евро, остатък от платената от купувача продажна цена, 2 295,90 евро, остатък от неустойка, със законната лихва върху тези суми, считано от 13.06.2019 г. до окончателното изплащане и 631,17 лева съдебно-деловодни разноски; Д. Г. А. – 25 108,01 евро, остатък от платената от купувача продажна цена, 9 985,88 евро, остатък от неустойка, със законната лихва върху тези суми, считано от 13.06.2019 г. до окончателното изплащане и 2 745,11 лева съдебно-деловодни разноски; и К. Г. К. – 25 108,01 евро, остатък от платената от купувача продажна цена, 9 985,88 евро, остатък от неустойка, със законната лихва върху тези суми, считано от 13.06.2019 г. до окончателното изплащане и 2 745,11 лева съдебно-деловодни разноски. Въззивното решение не е било обжалвано от ответницата В. М. С. и е влязло в сила в частта, в която са уважени предявените от „У.“ ЕООД искове срещу нея. Първоинстанционното решение не е било обжалвано от останалите ответници и е влязло в сила в частта, в която са уважени предявените от „У.“ ЕООД искове срещу тях. С определение № 115/ 12.03.2024 г. производството по делото е спряно поради настъпила смърт на ответницата и касационен жалбоподател М. Х. И., като на ищеца „У.“ ЕООД са дадени указания в шестмесечен срок от съобщението да посочи правоприемниците на тази ответница и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл.48 ГПК. С молба вх.№ 10264/ 13.06.2024 г., подадена от „У.“ ЕООД, чрез управителя Х. И. Х., ищецът заявява отказ от всички предявени срещу М. Х. И. искове. Прави искане за прекратяване на производството в тази част, за възобновяване на касационното производство и постановяване на определение за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните части. Съдът намира искането за основателно. С направения отказ от исковете, предявени срещу М. Х. И., ищецът валидно десезира съда и производството по тези искове подлежи на прекратяване, без оглед становището на правоприемниците на тази ответница, като в тази част въззивното решение следва да се обезсили. С това отпада основанието за спиране на касационното производство, същото следва да бъде възобновено с произнасяне по искането за допускане на касационно обжалване на останалите подали жалба срещу въззивното решение ответници. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК те формулират следните правни въпроси: 1. „Отхвърлянето на отрицателен установителен иск в симулативен процес, по който ответникът твърди, че не е собственик на имота, води ли до формиране на сила на пресъдено нещо за осъществена съдебна евикция?“; 2. „Влязлото в законна сила решение по осъдителни искове между едни и същи страни, основание ли е да се пререши същия правен спор след постановено съдебно решение в недопустим симулативен процес по предявен отрицателен установителен иск, в който една от тези страни не е участвала и след като погасителната давност за предявяване на иска е изтекла, а и има своевременно заявено възражение за изтекла погасителна давност?“; 3. „След като между едни и същи страни е налице влязъл в сила съдебен акт, наличие на друг съдебен акт, който не им е противопоставим, основание ли е да се преразглежда правния спор?“; 4. „Придобива ли право на собственост съответната община по отношение на поземлен имот, по отношение на който са налице предпоставки за земеделска реституция, ако същата не е завършена и извършена чрез изработване на надлежен поземлен план и ако общината не си е съставила акт за общинска собственост, а претендира от владеещия имота с нотариален акт правен субект да й заплаща дължимите данъци и такси за собствеността на съответния имот, за който му е издала строителни книжа за застрояването му?“ и 5. „От кой момент тече и с какъв факт се свързва погасителната давност по чл. 87 ЗЗД за връщане на даденото по развален договор при твърдяна евентуална или осъществена евикция и дали отхвърлянето на отрицателен установителен иск представлява осъществена евикция, след като от установителен иск не може да последва съдебно отстранение?“. Поддържат още, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено по жалба срещу недопустим първоинстанционен акт, както и че е очевидно неправилно, без да сочат конкретни основания за тези си твърдения. Ответната страна „У.“ ЕООД оспорва касационната жалба, като поддържа, че поставените от касаторите въпроси не са обусловили фактическите и/или правни изводи във въззивното решение, нито са били предмет на обсъждане от въззивния съд. Твърди още, че не е обосновано наличието на допълнителните основания по т.1 и т.3 на ал.1 на чл. ГПК. Заявява също, че не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо, както и че не е очевидно неправилно, като касаторите не са посочили никакви обстоятелства, обуславящи твърдените от тях пороци на съдебния акт. Затова моли касационното обжалване да не бъде допуснато. Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Въззивният съд е приел за установено, че с влязло в сила решение № 98/ 18.07.2018 г. по в.гр.д. № 237/ 2018 г. на Варненски апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 418/ 28.05.2019 г. по гр.д. № 4449/ 2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., били уважени предявените от „У.“ ЕООД искове, като на основание чл.189 ал.1 вр. чл.87 ал.3 ЗЗД бил развален сключеният с нот. акт № 197, т.II, рег.№ 6323, дело № 1040/ 12.12.2007 г. на нотариус с рег. № 314 между Е. Н. К., С. Е. К., Н. Х. Н., Ц. Х. Н., А. Х. Н. и М. Х. Н., Н. И. И., К. Г. К., Й. Г. Н., Д. Г. А. и В. Г. П., Д. И. И., И. Й. И. и Б. Й. И., като продавачи и „У.“ ЕООД като купувач, договор за покупко-продажба на недвижим имот /поземлен имот с идентификатор 02508.51.447 по КК на в.з. „Белите скали“, [населено място]/. Със същото решение били уважени и предявени от „У.“ ЕООД частични искове за заплащане на суми, съобразно квотата в съсобствеността на всеки един от продавачите, представляващи част от получената от продавачите продажна цена, направените по нотариалното сключване на договора разноски от купувача и неустойка, уговорена в предварителния договор, предшестващ сключването на разваления договор. Ответниците в настоящето производство били ответници по уважените частични искове, една част от тях като продавачи по договора, а останалите - в качеството им на наследници на починали след сключване на договора прехвърлители /с изключение на Г. и А. З., които били конституирани в хода на настоящото производство като правоприемници на В. Г. П., починала на 16.08.2019 г., която също е била ответник по горепосоченото дело и срещу нея също били уважени предявените като частични искове по чл.189 ЗЗД и чл.92 ЗЗД/. Съдът приел, че поради тези обстоятелства и на основание чл.298 ГПК всички ответници в настоящето производство били обвързани от силата на пресъдено нещо /СПН/ на влязлото в сила решение по в.гр.д.№ 237/ 2018 г. на Варненски апелативен съд. Правопораждащите юридически факти за вземанията по уважените срещу тях частични искове за заплащане на суми се обхващали от тази сила, съгласно задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 3/ 2016 г., ОСГТК, ВКС. СПН също така преклудирала и всички правоизключващи и правоунищожаващи възражения срещу основанието на тези искови претенции, осъществили се до приключване на устните състезания. Затова неоснователни били всички доводи относно липсата на предпоставки за разваляне на процесния договор за покупко–продажба, включително за симулативност на процеса по гр.д. № 408/ 2015 г. на Балчишки районен съд, за недопустимост на исковете, предмет на решението по в.гр.д. № 237/ 2018 г. и относно отричаното право на собственост на [община]. Твърдените като нови обстоятелства – издадено удостоверение по чл.13 ЗСПЗЗ, с което ответниците считали, че реституционната процедура в полза на общия наследодател е приключила и продавачите се легитимирали като собственици, също съставлявали възражение срещу наличието на предпоставките за разваляне на договора, но до отмяната на влязлото в сила решение, с което този договор е развален, страните били обвързани от него. За неоснователни били счетени и доводите за зачитане на влязлото в сила решение по гр.д. № 375/ 2013 г. на Добрички районен съд, с което предявените срещу ответниците /или техни праводатели/ искове за разваляне на договора и заплащане на суми били отхвърлени. Решението по гр.д. № 235/ 2018 г. било постановено впоследствие, въз основа на новонастъпило обстоятелство и след осъществен върху това решение инстанционен контрол и влизането му в сила, не можело да има спор дали такова обстоятелство е налице. Оплаквания относно приетото за неоснователно възражение за погасяване на исковите претенции по давност не били направени във въззивните жалби, поради което това възражение не било част от предмета на спора към момента на постановяване на въззивното решение. С оглед тези мотиви на въззивния съд, нито един от формулираните от касаторите правни въпроси не обуславя обжалваното решение. Същите въпроси са били поставени в производството по гр.д.№ 4449/ 2018 г., ІІІ г.о., ВКС, по което касационното обжалване не е допуснато и те биха имали значение само за решението на Варненски апелативен съд по гр.д. № 237/ 2018 г. Решението, което се обжалва в настоящето производство обаче, е предшествано от влизане в сила на решението на същия съд по гр.д.№ 237/ 2018 г., с което са уважени частични искове за парични притезания. Единственото решаващо съображение на въззивния съд да уважи исковете за разликата до пълния предявен размер на вземанията е наличието на СПН относно правопораждащите факти и правоизключващите и правопогасяващи възражения и липсата на нови обстоятелства, непреклудирани от тази сила и имащи значение за спорните права. За този решаващ извод на въззивния съд поставените правни въпроси са неотносими и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато. Що се касае до последния въпрос, той е неотносим и защото не е бил поставен пред въззивния съд, съответно съдът изрично е посочил в мотивите си, че поради липса на доводи в тази насока не обсъжда въпроса за погасителната давност. Поставянето на въпрос във връзка с погасителната давност в касационното производство, без възражението да е поддържано пред въззивния съд, е недопустимо. Няма основания за допускане на касационния контрол и по твърденията за недопустимост или очевидна несправедливост на обжалвания акт. Касаторите не са изложили конкретни твърдения какви обстоятелства водят до извод за вероятна недопустимост на обжалвания акт, нито от какви обстоятелства следва извод за очевидната му неправилност, а и касационната инстанция служебно не открива такива. По изложените съображения съдът