Определение № 484 от 10.08.2009 г. на ВКС по т. д. № 472/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 129, ал. 3, изр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца „К” Е., гр. С. чрез процесуалния му представител адв. Я срещу разпореждане № 38 от 26.02.2009г. по преписка вх. № 1108/2009г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, с което е върната исковата молба на „К” Е., гр. С. и производството е прекратено. Частният жалбоподател поддържа, че в предоставения срок определената държавна такса в размер 3 521,49 лв. е преведена по сметка на ВКС и изпратена с писмо с обратна разписка до съда, като обратната разписка не се е върнала. Моли разпореждането да бъде отменено. Ответникът „П” Е., гр. С. не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. С обжалваното разпореждане е върната исковата молба на „К” Е., гр. С. срещу „П” Е., гр. С. на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, като е прието, че на 30.01.2009г. на ищеца е съобщено разпореждането от 20.01.2009г. на зам. председателя на ВКС, ТК, едноседмичният срок за отстраняване нередовността на исковата молба е изтекъл на 06.02.2009г. и до 26.02.2009г. държавната такса не е внесена. Правилно съобразно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 128, т. 2 ГПК с разпореждане от 20.01.2009г. зам. председателят на ВКС, ТК е оставил исковата молба без движение до внасяне на основание чл. 48, ал. 2 ЗМТА във връзка с чл. 71 ГПК на сумата 3 521,49 лв. държавна такса в едноседмичен срок и представяне на доказателство за внасянето й. Разпореждането е съобщено на ищеца чрез служител Н. А. М. – служител в дружеството на 30.01.2009г. Видно от представеното с частната жалба преводно нареждане, на 02.02.2009г. „К” Е., гр. С. е превел по сметка на Върховен касационен съд държавна такса на основание чл. 48, ал. 2 ЗМТА във връзка с чл. 71 ГПК в размер 3 521,49 лв. Посочената сума е постъпила по сметката на ВКС на 03.02.2009г. При така установената фактическа обстановка се налага изводът, че ищецът е отстранил в определения му срок недостатъците на исковата молба. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение