Решение № 16976 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9750/2019 г.

Решение № 16976 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9750/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от М. Ангелова с постоянен адрес в [населено място], чрез адв. С. Каров, против Решение № 988 от 29.05.2019 г., постановено по адм. д. № 857/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас. С него съдът е отхвърлил оспорването на жалбоподателката срещу Заповед № ЗД/Д-А-085/25.03.2019 г. на изп. дл. директор на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Бургас, с която детето А. А. е настанено спешно, временно в Център за настаняване от семеен тип за деца в [населено място] за срок до произнасяне на съда. Излагат се доводи за неправилност на решението, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът - директор на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Бургас, при редовно призоваване, не изпраща представител, но в писмен отговор по делото оспорва жалбата изцяло, като излага подробни съображения. Ответникът А. А., при редовно призоваване, не се явява, но в писмен отговор, чрез особен представител оспорва като неоснователна касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответникът И. Митков, при редовно призоваване, не се явява и не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, събрани пред първата инстанция, и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо страна, за която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебна проверка е постановеното Решение № 988 от 29.05.2019 г., постановено по адм. д. № 857/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас. С посочения съдебен акт първоинстанционният съд, след проверката на основанията за законосъобразност на акта по чл. 146 АПК, е приел, че Заповед № ЗД/Д-А-085/25.03.2019 г. на изп. дл. директор на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Бургас, с която детето А. А. е настанено спешно, временно в Център за настаняване от семеен тип за деца в [населено място] за срок до произнасяне на съда, е законосъобразна. Решението е правилно. За да достигне до този извод, съдът е установил релевантните за спора факти, като е обосновал събраните по делото доказателства, поотделно и в своята съвкупност. По този начин правилно е изяснил спора от фактическа и правна страна, и е достигнал до извод, че оспорената заповед не страда от твърдените в жалбата до съда пороци. Обжалваната Заповед № ЗД/Д-А-085/25.03.2019 г. на и. д. директор на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Бургас е издадена на основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за закрила на детето /ППЗЗД/, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3, чл. 4, ал. 1, т. 5 от закона за закрила на детето /ЗЗД/. В разпоредбата на ал. 1, чл. 25 от Закона за закрила на детето (озаглавена "Основания за настаняване извън семейството") е предвидено, че може да бъде настанено извън семейството дете: 1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; 2. чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; 3. чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; 4. което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.; 6. чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗЗД, настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила, след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. По принцип и съгласно общата хипотеза по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда. Чл. 26, ал. 1, предл. второ предвижда, че до произнасяне на съда, Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. Процесният случай попада в хипотезата по чл. 27 от ЗЗД, а именно "Временно настаняване по административен ред". Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗЗД, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Цитираните правни норми налагат извод, че както прекратяването на настаняването в приемно семейство, така и решението относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето могат да бъдат разпоредени от директора на Дирекция "Социално подпомагане" само временно до произнасянето на съда, както е и в настоящия случай. Мярката за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 5 от същия закон – закрила, осъществявана чрез предоставяне на социална услуга- резидентен тип, също е временна. Първоинстанционният съд е извел правилна преценка, че са спазени материалноправните изисквания при издаване на процесната заповед и Дирекция "Социално подпомагане" е действала своевременно и в интерес на детето, извеждайки го спешно от семейството със съдействието на полицията /полицейска закрила за срок от 48 часа/ и възползвайки се от възможностите, които дава Центъра за настаняване от семеен тип за деца. Съдът е достигнал до извода, че от събраните по делото доказателства е установено, че детето А. А. е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от ЗЗД и по отношение на него е обоснована необходимостта от прилагане на мерки за закрила извън семейната среда, съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗД, тъй като майката и мъжът, с когото съжителства тя-И. Митков, без основателна причина трайно не полагат грижи за него и се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. В § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето е дадена легална дефиниция на понятието "най-добър интерес на детето". Този текст изисква цялостна преценка на: желанията и чувствата на детето; неговите физически, психически и емоционални потребности; възрастта, пола, миналото и други негови характеристики; опасността или вредата, която е причинена на детето или вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към него. Налагането на мярката за закрила на детето А. се е наложило, тъй като, след изчезването на брат му Ю., майката е изпаднала в огромно емоционално напрежение, свързано с полицейското разследване, като е имала суицидни намерения и обаждайки се на Националната телефонна линия за деца № 116 111 е заплашила, че се чувства безсилна и е склонна да посегне и на живота на децата си. С нормата на чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето е прието, че спешно настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. Такава опасност в случая несъмнено е налице и мярката е предприета в условията на неотложност, защото показва сериозен дефицит в родителския капацитет, психическа неуравновесеност, водеща до липса на родителска грижа и белег за безотговорността на майката на този етап, в качеството й на родител, за правилното физическо и психическо развитие на детето. От съвкупния анализ на данните, събрани при осъщественото системно наблюдение на случая, проведено от социалните работници, както и от свиканата спешна среща на мултидисциплинарен екип по прилагане на Единния координационен механизъм за работа с деца- жертва на насилие или в риск от насилие, е прието от административния орган, че детето А. е в риск, тъй като майката не полага грижи за него и заплашва да го убие, поради което съществува реална опасност за физическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на А.. По делото не са представени доказателства, от които да може да се направи обоснован извод за обратното. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Поради това, отхвърляйки жалбата срещу обжалваната по делото заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.