Определение № 5192 от 24.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3328/2024 г.

Образувано е по частна жалба на „Макс Мобил 2011“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София срещу Определение №185 от 16.01.2024 г. на Административен съд (АС) - Плевен по адм. дело №990/2023 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №РД-14-4291 от 16.11.2023 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РДАА) - Плевен и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател - „Макс Мобил 2011“ ЕООД, счита обжалваното определение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага, че в хода на първоинстанционното производство е представен договор за наем с „Темелков авто“ ООД, видно от който ползвател на моторното превозно средства (МПС) – товарен автомобил Scania с рег. №[рег. номер] е именно „Макс Мобил 2011“ ЕООД. Собственикът на МПС не е пряко заинтересован от спирането от движение на товарния автомобил, тъй като ежемесечно получава приходи от дружеството наемател за ползването на автомобила. Прави искане определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия състав за продължаване на съдебното производство. Ответникът – изпълнителният директор на РДАА – Плевен не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима, подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение и да прекрати производството по делото на основание чл. 159, т. 4 АПК, АС - Плевен е изложил, че жалбата е подадена от лице без правен интерес от оспорването, тъй като товарният автомобил е собственост на „Темелков авто“ ООД, а не на жалбоподателя „Макс Мобил 2011“ ЕООД. Дружеството „Макс Мобил 2011“ ЕООД е страна по облигационно правоотношение със собственика на товарния автомобил, като неблагоприятните правни последици възникват в правната сфера на собственика на МПС, а не на наемателя по представения договор за наем. Определението е неправилно. Със Заповед №РД-14-4291 от 16.11.2023 г., в обжалваната й част, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), е приложена ПАМ – принудително спиране от движение за срок 12 месеца чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация, част II на товарен автомобил Скания с рег. №[рег. номер] до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Процесната принудителна административна мярка спиране от движение за срок 12 месеца до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, засяга както собственика на автомобила, така и лицата, които имат правно основание да го ползват. Дружеството – жалбоподател изрично е вписано като ползвател на МПС в Свидетелството за регистрация, част II на процесния автомобил. Вярно е, че законът изрично не е признал този правен интерес, но общата клауза за обжалване на административните актове, предвидена в Конституцията, дава възможност на гражданите и юридическите лица да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените в закона. Общественият превоз на пътници е правно регламентирана дейност, извършвана след издадено от компетентните органи разрешително - лиценз по смисъла на чл. 6 ЗАвтП. Следователно лицето, което я извършва, притежава гарантираното от държавата право, при спазване на законовите предпоставки, да упражнява дейността, която с оглед на своя характер за него е източник на доходи. Временното спиране от движение на превозното средство, чрез което се извършва разрешената дейност, което е съдържанието на принудителната мярка, води до фактическа невъзможност за нейното осъществяване, т. е. води до невъзможност от упражняване на предоставеното от държавата право. Именно този факт обуславя личния интерес на наемателя от оспорване на заповедта, с която се прилага принудителната мярка. Вярно е, че собственикът на превозното средство би могъл да оспори мярката, но това негово решение е в пряка зависимост от степента, в която мярката засяга правото му на собственост. Доколкото по силата на договора за наем заплащането на наемната вноска не е обвързано от реалното ползване на вещата, а настъпилите в резултат на ползването вреди са за сметка на наемателя, то конкретният интерес на наемодателя не винаги ще го доведе до оспорване на мярката. Мярката обаче, винаги пряко ще засегне възможността на наемателя да упражнява разрешената му дейност и това обосновава неговия личен, правен, пряк интерес от оспорването й. Посоченото обуславя правен интерес за жалбоподателя да обжалва заповедта за прилагане на принудителната административна мярка (в този смисъл Определение № 6264 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5070/2013 г., VII о.). Ето защо направеният от първоинстанционния съд извод за недопустимост на производството, на основание чл. 159, т. 4 АПК, е неправилен. Предвид посоченото постановеното от първоинстанционния съд определение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдебното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение