Определение № 2388 от 29.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1980/2024 г.
ВАСПето отделение29.02.2024reporting judge Вергиния Димитрова
Ruling
ОТМЕНЯ Разпореждане №303/24.01.2024г. по адм. дело №1054/2023г. по описа на Административен съд – Плевен в частта, в която материалите по делото са изпратени на Инспектората на ДАНС за преценка по компетентност относно прилагането на чл.307 от АПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗПРАЩА материалите по делото в тази част на Министерски съвет на Република България – Главен инспекторат за преценка по компетентност относно прилагане на чл.307 от АПК. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ секретар: Членове: /п/ ТИНКА КОСЕВА /п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА
Grounds
Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба от К. Тачев от гр. Плевен срещу Разпореждане №303/24.01.2024г. по адм. дело №1054/2023г. по описа на Административен съд – Плевен в частта, в която материалите по делото са изпратени на „Инспектората на ДАНС“. Твърди се, че съдебният акт противоречи на чл.307, ал.3 от АПК и неправилно материалите по делото са изпратени на Инспектората на ДАНС, вместо на компетентната структура Главния инспекторат към Министерски съвет. Позовава се също на чл.62, ал.2,т.3 от Устройствения правилник на МС. Моли съда да отмени разпореждането в частта „ИЗПРАЩА материалите по делото в тази част на Инспектората на ДАНС за преценка по компетентност относно прилагане на чл.307 от АПК“ и на основание чл.235, ал.1 от АПК да се постанови акт, с който правилно да се приложи чл.307, ал.3 от АПК и да се изпратят матиралите по делото на компетентния орган Главен инспекторат към Министерски съвет. Претендира направените разноски пред ВАС на РБ, съгласно списък. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с изложеното в частната жалба и съобрази данните по делото приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна по аргумент от разпоредбата на чл.130, ал.4 от АПК срещу разпореждане, което в оспорената част подлежи на съдебен контрол пред ВАС на РБ. Обжалваното разпореждане е валидно, допустимо, но неправилно. В обжалваното разпореждане АС-Плевен е приел, че произнасянето по реда на чл.307, ал.3 от АПК е от компетентността на инспектор от Инспектората на ДАНС, тъй като се твърди неизпълнение от страна на председателя на ДАНС на съдебно решение №3/07.10.2022г. по адм. дело №С-4/2022г. на АС-Плевен. Позовавайки се на разпоредбата на чл.307, ал.3 от АПК съдът е приел, че налагането на глоби по чл.303 от АПК е извън компетентността на административните съдилища, поради което производството в тази част е прекратено и на основание чл.130, ал.4 от АПК преписката е изпратена на Инспектората на ДАНС за преценка по компетентност относно прилагане на чл.307 от АПК. Съгласно чл.307,ал.3 от АПК, когато нарушенията по чл.302, 303 и 305 са извършени от министри, областни управители, председатели на държавни агенции, председатели на държавни комисии към Министерски съвет, ръководителите на административни структури по чл.19, ал.4, т.4 от Закона за администрацията, създадени към МС, актовете за установяване на нарушения се съставят от инспектори от Главния инспекторат, а НП се издават от министър-председателя или овластено от него длъжностно лице. Актовете за установяване на административни нарушения се издават от инспектори от Главния инспекторат и в случаите, когато органите на власт по тази алинея са делегирали своите правомощия на свои заместници или на други длъжностни лица от администрацията. Правилен е извода на АС-Плевен, че налагането на глоби по чл.303 от АПК е извън компетентността на административните съдилища, поради което правилно е прекратено производството по делото. Неправилно обаче преписката е изпратена на Инспектората на ДАНС за преценка по компетентност относно прилагане на чл.307 от АПК. Преписката следва да се изпрати на Министерски съвет-Главен инспекторат за преценка относно прилагане на чл.307 от АПК. Искането за разноски е неоснователно, не са налице предпоставките по чл.143 от АПК за присъждане на разноски. По изложените съображения, съдът
Cited provisions
10- чл. 307, ал. 3 АПК
- чл. 130, ал. 4 АПК
- чл. 143 АПК
- чл. 235, ал. 1 АПК
- чл. 303 АПК
- чл. 307 АПК
- чл. 19, ал. 4, т. 4
- чл. 229
- чл. 302
- чл. 62, ал. 2, т. 3