Определение № 219 от 11.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 547/2016 г.

Производството е по чл. 247 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Р. А. срещу определение на Софийски апелативен съд за допълване на решението му по в.т.д.№ 2781/2015 г., ГО, 12 състав, в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК със сумата 1300 лв., представляваща съдебни и деловодни разноски за първата инстанция. В частната жалба на ищцата се поддържа, че определението е неправилно поради липса на жалба на Д. [фирма] в частта за разноските, непредставяне на списък за претендираната част от тях пред въззивната инстанция и съответствие между присъдената от СГС сума и отхвърлената част от иска. Претендира се отмяната му и оставяне на молбата за изменение по чл.248 ГПК без уважение. Ответното [фирма] изразява становище, че жалбата е неоснователна. При проверка на допустимостта й настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу определение на Софийски апелативен съд по допълване на решение в частта за разноските, чиято обжалваемост изрично е предвидена в разпоредбата на чл.248 ал.3 ГПК, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. При преценка на основателността й съдът съобрази следното: Молбата на ответното ЕАД за изменение на въззивното решение в частта за разноските е постъпила в преклузивния едномесечен срок по чл.248 ал.1 ГПК и препис от нея е връчен на ищцата. С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция – уважаване жалбата на молителя, отмяна на решението в осъдителната му част и потвърждаване на първоинстанционния акт в отхвърлителната част, ответната страна е поискала допълнително да й бъдат присъдени 1740 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция и 200 лв. разноски за съдебно-медицинска експертиза, за които е представен списък по чл.80 ГПК в последното заседание на СГС и ищцовата страна не е оспорила поради прекомерност заплатеното адвокатско възнаграждение 1740 лв. Присъдената част от него е 640 лв., поради което се дължи сумата 1 100 лв. съобразно крайния изход на спора на основание чл. 78 ал.3 ГПК. Списъкът включва само адвокатско възнаграждение, поради което с оглед диспозитивното начало в процеса ищцата не дължи допълнително поисканите 200 лв. за съдебно-медицинска експертиза. По делото няма и данни за превеждането на сумата като депозит за допълнителна задача на в.л., която не е изпълнена. На възстановяване подлежат съобразно изхода на спора само действително направените от страната разноски. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в частта до 200 лв. и потвърдено в останалата част за 1 100 лева. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение