Определение № 464 от 20.09.2011 г. на ВКС по д. № 482/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на П. С. срещу въззивното определение на Добрички окръжен съд /ОС/ по гр.д. №308/11 г., с което е прекратено въззивното производство по делото, след констатирано просрочие на въззивната жалба на П. С.. Ответникът по частна жалба О. Б. я оспорва като неоснователна Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГП К срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима, но неоснователна. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е връчено на въззивника / сега касатор/ на 21.02.11 г., чрез лице от домашните му – неговата майка, на адреса, посочен като негов в исковата молба, на който е призоваван по делото. Въззивната жалба е подадена на 8.03.11 г. или един ден след изтичане на срока за обжалване по чл.259 от ГПК, поради което е недопустима. Тези изводи са законосъобразни: Първоинстанционното решение е връчено на адреса на касатора, посочен от него по делото и от съда в решението, на който той е редовно призован за заседанията пред РС, чрез майка му С. А.. Последната не е страна по делото, а участието й като свидетел не разкрива пристрастие и заинтересуваност в полза на противната на касатора страна – ответника по иска му О. Б.. Връчването е редовно на осн. чл.46, ал.2 от ГПК, затова не е необходимо връчване и на пълномощника на ищеца, който не е посочен за съдебен адресат по чл.39,ал.1 от ГПК – в този смисъл са опр. №247/10 г. на второ т.о., №325/11 г. на първо т.о., №150/11 г. на първо т.о. на ВКС. От връчването на решението на домашния му адрес, за ищеца тече срокът за обжалване по чл.259, ал.1 от ГПК и изтича на 7.03.11 г.. Въззивната жалба е подадена по пощата на 8.03.11 г., просрочена е и не подлежи на разглеждане, както е приел въззивният съд. Частната жалба е неоснователна – обжалваното въззивно определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето г.о.