Определение № 363 от 17.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2797/2017 г.
ВКСIV гражданско отделение17.07.2017reporting judge Борислав Белазелков
Ruling
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 231/03.04.2017 на Добричкия окръжен съд по ч.гр.д. № 139/2017. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Grounds
Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определение № 231/03.04.2017 на Добричкия окръжен съд по ч.гр.д. № 139/2017, с което е потвърдено Решение № 1/10.01.2017 на Балчишкия районен съд по гр.д. № 670/2014, с което е от хвърлена като неоснователна молба за допълване на решение № 44/05.05.2016 по същото дело. Недоволен от определението е жалбоподателят Т. Д. Т., представляван от адв. М. В. от Д., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос правомощието на съда да квалифицира молба, с която е сезиран като такава за допълване на постановеното решение, ако в молбата изрично е заявено, че допълване на решението не се иска, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по молбата [фирма], В. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е въззивно и туря край на делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че решение № 44/05.05.2016 на Балчишкия районен съд по гр.д. № 670/2014 е обжалвано пред Добричкия окръжен съд, който е приел, че оплакванията във въззивната жалба съставляват искане за допълване на решението и е върнал делото на районния съд да се произнесе по искането. В изпълнение на указанията съдът е постановил Решение № 1/10.01.2017. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че не е налице пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе по целия предмет на делото, решението е по същество правилно и го е потвърдил. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил по същество установената съдебна практика, че правомощие на съда е да квалифицира правно извършените процесуални действия от страните, негово задължение да се произнесе по тях, ако е надлежно сезиран. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение