Определение № 161 от 02.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 591/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. В. Т. чрез адв. К. С. от АК – София против решение № 148/20.05.2009 г. на С. Градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 252/2008 г. относно режима на лични отношения между детето Венеслав с бащата в частта, с която за лице, в чието присъствие да се извършват срещите между тях, е определена майката, както и за продължителността на преходния период до пълноценен контакти между детето и бащата. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Излагат се съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводтвените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните. Н. Б. Т., както и Дирекция социално подпомагане „Л.”, София не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. След изпълнение на процедурата по чл. 285, ал. 1 ГПК, е представено изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Н. Б. Т. е възразила, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С влязло в сила решение на С. районен съд по гр.д. № 1460/2007 г. е прекратен с развод брака, сключен между А. В. Т. и Н. Б. Т. поради дълбоко и непоправимо разстройство. Въззивният съд, като е потвърдил първостепенния съдебен акт е определил, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът, родителските права на роденото от брака малолетно дете Венеслав А. Т. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения всяка първа и трета събота и неделя от 10 до 14 часа, без преспиване, в присъствието на майката или на друго, посочено от нея и близко на детето пълнолетно физическо лице. Съдът е приел за установено от съдебнопсихологичната експертиза, че детето проявява тревожност, агресия и напрежение, обусловени от факта на разпада на семейството, дълбокият конфликт между родителите и разширеното семейство. Препоръките на съдебния експерт, както и на Дирекция социално подпомагане – Л. са контактите на детето с бащата да се възстановят постепенно, като срещите да се осъществяват в присъствието на неутрален възрастен, предложен и одобрен от родителите. Съдът е приел, че следва да се съобрази със становището на Дирекция социално подпомагане С., според което срещите трябва да се осъществяват в присъствието на майката поради ниската възраст на детето. Съдът, също така е взел предвид страховите представи на детето, че е възможно бащата да направи нещо на майката, като е приел, че присъствието й ще му осигури спокойствие, което е в негов интерес. Дадена е възможност алтернативно срещите между В. и бащата да се осъществяват в присъствието на друго пълнолетно лице, посочено от майката. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното: Поставеният въпрос дали в интерес на детето в конкретната ситуация, при изключително влошените отношения между майката и бащата, е срещите с последния да се осъществяват в присъствието на майката, е от значение за точното приложение на закона. На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане, като на касатора бъде указано да внесе държавна такса в размер на 15 лв. Мотивиран от горното, съдебният състав