Определение № 1402 от 07.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 781/2024 г.

Постъпила е частна жалба от С. Тодоров от гр.Плевен срещу Определение №8909 от 16.10.2023г. по адм. дело №9163/2023г. по описа на Административен съд – София град(АССГ), с което е върната негова искова молба и е прекратено съдебното производство, образувано по нея. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на състава на АССГ, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото продължаване на съдопроизводствените действия по него. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е върнал исковата молба, респ. е прекратил съдебното производство по нея, първостепенният съд е приел, че с нея по същество се претендира защита по чл.256 ал.1 АПК, за която Тодоров няма личен и непосредствен правен интерес, а не се налице предпоставките за допустимост на исков процес с основание в чл.128 ал.2 АПК. Настоящият състав на касационна инстанция намира изводите на първоинстанционния съд за правилни. На първо място следва да се посочи, че всъщност с „исковата молба“ по същество се търси установяване и прекратяване на бездействие от страна на Министъра на здравеопазването, представляващо неизпълнение на задължението Министерството на здравеопазването да създаде Национален служебен регистър на лица с психични разстройства, съобразно предписаното в чл.147а ал.1 от Закона за здравето. По това искане всъщност от публично достъпните данни в системата на ВАС на РБ и на Административен съд – Плевен, се установява, че Димитров вече веднъж е искал такова установяване и защита по чл.256 АПК, за което е било образувано адм. дело №399/2022г. по описа на Административен съд – Плевен, което производството е било прекратено като недопустимо, като определението на първостепенния по това дело съд от 09.06.2022г. е оставено в сила с Определение №8607 от 06.10.2022г. по адм. дело №8120/2022г. по описа на ВАС на РБ, VI-то отд. В тази актове е прието, че искането за създаване на основание 147а от Закона за здравето, на Национален служебен регистър на лица с психични разстройства е искане за волеизявление /извършване на правно действие/, свързано с определени по закон правомощия и функции на административния орган – да определи с Наредба реда и условията за водене и ползване на данни от този регистър, респективно реда и условията за служебен обмен на информация за лицата с психични разстройства, кандидатстващи за работа с общоопасни средства. Прието е, че напрактика неиздаването на подзаконов нормативен акт не може да бъде квалифицирано като бездействие по смисъла на чл.256 от АПК. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че не е налице разлика с описания предходен казус, поради което нито по реда на чл.256 АПК, нито по реда на чл.128 ал.2 АПК е налице възможност за Тодоров, при конкретно описаната от него фактическа обстановка, да търси и получи защитата на твърдяни негови административни права или правоотношения. Консеквентно това обосновава и извода на касационната инстанция за правилност на атакуваното определение, което следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение