Определение № 173 от 25.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 74/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. И. С. срещу определение № 940/02.11.2023г. по т.д. № 415/2023г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, II т.о., с което е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на процесуалния закон. Твърди, че от представените доказателства не се установява надлежно връчване на арбитражното решение до ответника – чрез куриерска фирма, чрез ЧСИ Освен това чл.48, ал.1 ЗМТА свързва началото на срока за подаване на искова молба за отмяна на арбитражното решение с момента на почучаването му от страната, а не с момента на узнаването му. Моли за отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба „Профи Кредит България“ЕООД не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страната, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е намерил, че исковата молба е била подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Изложил е съображения, че ищецът е узнал за арбитражното решение през 2016г. по повод на образувано срещу него изпълнително производство по описа на ЧСИ Р.А. с район на действие СГС. От една страна работодателят му за този период – „ВМЗ“ЕАД, е получил запорно съобщение с описани в него дължими суми от длъжника на „Профи Кредит „ЕООД по изпълнителен лист, издаден по т.д. № 592/2015г. на СГС, като самият С. С. е подал молба на 17.08.2016г. до ЧСИ в качеството на длъжник да бъде вдигнат запора по банковата му сметка в „Пощенска банка“АД и е поискал разсрочено да погасява задължението си по изпълнителното дело. От друга страна, получаването на арбитражното решение съставът на ВКС е констатирал предвид надлежното връчената при условията на чл.46, ал.2 ГПК покана за доброволно изпълнение до С. С. на 22.05.2017г. чрез работодателя с приложен изпълнителен лист и с възпроизведен диспозитив на арбитражното решение. Исковата молба по чл.47 и сл. ЗМТА е била подадена на 09.03.2023г., значително след изтичане на три месеца, считано от август 2016г. или май 2017г. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съставът на ВКС е приел за осъществени няколко алтернативни способа за уведомяване на С. С. за наличие на арбитражно решение и запознаването му с него. Правилно молба вх. № 5865/17.08.2016г. е била тълкувана като признание за знание от страна на длъжника по изпълнителното дело за образуване на същото, качеството, в което лицето участва, за задълженията му /предвид преценката му, че може да ги погасява разсрочено/. Във връзка с въпроса за момента, от който започва да тече срокът за подаване на искова молба по чл.47 ЗМТА, е формирана константна съдебна практика, в която е прието, че при липса на предходно редовно уведомяване за арбитражното решение, получаването на поканата за доброволно изпълнение /с точно описание на размера на вземането, неговото основание, кредитора по същото/ може да служи за начало на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА: определение № 613 от 24.09.2013 г. по ч.т.д. № 3099/2013 г. на II т.о., определение № 17 от 20.01.2016 г. по ч.т.д. № 3579/2015 г. на I т.о., определение № 31 от 22.01.2016 г. по ч.т.д. № 1982/2015 г. на I т.о., определение № 153 от 04.02.2016 г. по т.д. № 930/2015 г. на II т.о., определение № 132 от 23.02.2018 г. по ч.т.д. № 464/2018 г. на II т.о., определение № 175 от 10.07.2018 г. по т.д. № 1308/2017 г. на I т.о. В частната жалба и в исковата молба не се оспорва качеството на „ВМЗ“АД като работодател към 2016г. на С. С., т.е. на възможността призоваването да се извърши по реда на чл.46, ал.2 ГПК. Относно местната компетентност на ЧСИ да образува изпълнително производство срещу длъжника последният / видно от молба вх. №5865/17.08.2016г./ не е възразил и не е поискал прекратяване на производството по делото. Налага се извод, че С. С. е узнал за арбитражното решение най-късно към дата 22.05.2017г. Подаването на исковата молба по чл.47 ЗМТА на 09.103.2023г. е след преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, поради което се явява просрочена. Поради изложеното определението на ВКС, II т.о. следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение