Определение № 13352 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11423/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от адв.И. Юруков от САК, назначен за служебен процесуален представител на Е. Д. М. по адм.д.N 2730/2024г. по описа на АССГ срещу Разпореждане № 22941 от 11.11.2024 г. на Административен съд – София град, постановено по същото дело, с което е върната касационната жалба на Е. Д. М. против Решение № 9802 от 25.06.2024г. на АССГ по адм. дело № 2730/2024г. В частната жалба се твърди, че неправилно съдът е приел, че в указания на касационния жалбоподетал 7-дневен срок и след като същият е редовно уведомен, той не е отстранил нередовностите по касационната жалба и не е внесъл дължимата се държавна такса в размер на 5 лева, което е мотивирало решаващият състав да върне касационната жалба на осн.чл.213а, ал.1, изр.2-ро от АПК. Сочи се, че адв. И. Юруков не е получавал съобщение за оставяне без движение, поради което неправилно съдът е приел, че е налице редовно уведомаване, както и че в указания срок, държавната такса не е внесена. Прави искане разпореждането да бъде отменено. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С Разпореждане N 21176 от 25.10.2024г., касационната жалба на М. е оставена без движение до привеждането й в съответствие с изискването на чл. 213, т. 3 АПК. Съгласно посочената разпоредба, към жалбата следва да е приложен документ за платена държавна такса. На 06.11.2024г., е постъпила поредна молба от М., с която прави искане да бъде освободен от държавна такса и иска отвод на съдебния състав. По искането за освобождаване от държавна такса е налице произнасяне на съда с Разпореждане N 14163 от 08.08.2024г., с което молбата му е оставена без уважение. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила. След като М. не е освободен от задължението за заплащане на държавна такса, такава се дължи, тъй като подаването на жалба до съда е процесуално действие на страната, поради което следва да отговаря на изискванията на закона за съдържание и приложения При извършване на служебната проверката по редовността на касационната жалба по чл. 213а АПК, първоинстанционният съд е констатирал, че нередовностите на жалбата не са отстранени в срок и е върнал касационната жалба. Разпореждането е правилно. Видно от приложеното по преписката съобщение, указанията до жалбоподателя са получени на 31.10.2024г. До изтичане на дадения на касационния жалбоподател срок - 07.11.2024 г., работен ден, нередовността не е отстранена. Дължимата държавна такса в размер на 5 лева не е внесена. Действително, адв.Юруков е назначен за служебен процесуален представител на Е. М. по настоящото дело, но доводите, че до него не е изпратено съобщение, а само до доверителя му и с това е накърнено правото на защита на последния са неоснователни. Това би било така, ако не беше подадената от М. на 07.11.2024г. молба, с подаването на която безспорно се установява, че е редовно и надлежно уведомен за разпореждането с дадените указания, включително и за последиците при неизпълнението им. Вместо да изпълни дадените му задължителни указания, той подава поредната молба с искане, по което вече има произнасяне, както и искане за отвод, оставено без уважение с разпореждането, предмет на частната жалба. Изпълнението на дадените с разпореждането указания за представяне на документ за платена държавна такса в законоустановения срок, е условие за редовност на подадената касационна жалба. Поради това Административен съд София- град правилно, на основание чл. 213а, ал. 1, изречение второ АПК, е върнал касационната жалба. Разпореждането като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 213а, ал. 7 АПК Върховният административен съд, трето отделение