Определение № 3146 от 14.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1770/2024 г.

Производството e по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез процесуалния представител юрк. Корфонозова, срещу Определение № 12927/20.12.2023 г. на тричленен състав на Върховен административен съд (ВАС), Седмо отделение, постановено по адм. дело № 12078/2023 г. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение. Иска се определението да бъде отменено, а частната жалба срещу определението на Административен съд – Ловеч - разгледана по същество, като се вземат предвид изложените в нея факти и обстоятелства и се уважи в цялост. Ответникът – „Бобо 5 и синове“ ООД, в приложено по делото писмено възражение, чрез пълномощника адв. Лалова, изразява становище за неоснователност на частната жалба и претендира присъждането на съдебни разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение, и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С Определение № 12927/20.12.2023 г. на тричленен състав на ВАС, постановено по адм. дело № 12078/2023 г., е оставена без разглеждане частната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ против протоколно определение от 17.10.2023 г., постановено по канд № 94/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч, и е прекратено производството по адм. дело № 12078/2023 г. по описа на ВАС. Със своето протоколно определение административният съд, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, е спрял производството по канд № 94/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч, до постановяване на окончателен съдебен акт от Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело С-61/2023 г. Според тричленния състав определението на административния съд не е от категорията обжалваеми съдебни актове съгласно изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, поради и което частната жалба е процесуално недопустима. Съдът е приел още, че забраната за инстанционен контрол на определението за спиране се отнася както за хипотезата, при която съдът спира висящо пред него дело заради преюдициално запитване до СЕС, така и за случаите на вече отправено преюдициално запитване по сходни въпроси от друг национален съд на същата или друга държава – членка. Така постановеното определение е неправилно. Неправилно тричленният състав е приел, че необжалваемостта на съдебните определения, постановени от съда по чл. 631, ал. 1 ГПК, с които се спира производството по делото, поради отправено от съда преюдициално запитване до СЕС, предопредяля и необжалваемост на определенията, постановени по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, от друг съд във връзка с това отправено преюдицално запитване. Действително, разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК съдържа хипотеза, изключваща инстанционен контрол, но само в случаите, в които запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз. В хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, спирането на производството по делото до приключване на производството по дело С-61/2023 г. на СЕС, поради отправено запитване по различно от висящото производство, съдържа възприета от съда преценка на преюдициалност, пряко обуславяща прилагането на процесуалния закон по глава седемнадесета, раздел първи ГПК. Поради това в този случай определението за спиране подлежи на обжалване, като съдът следва да прецени дали делото пред СЕС е от съществено значение за правилното решаване на спора по конкретния казус. След като е налице спиране на производството до произнасянето на СЕС по дело С-61/2023 г., то това спиране подлежи на контрол за законосъобразност с оглед очертаните критерии, тъй като всяко спиране лишава страните за определен срок да извършват процесуални действия. Поради това от касационната инстанция се дължи отговор дали подвигнатите с преюдициалното запитване до СЕС въпроси също са от значение за изхода на спора по спряното на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 ГПК, дело. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно и същото следва да се отмени, а делото - да се върне на тричленния състав на ВАС за произнасяне по същество по подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ частна жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК във връзка с чл. 236 АПК, Върховен административен съд, Петчленен състав на Втора колегия