Определение № 135 от 20.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 2219/2016 г.

Подадена е молба вх. № 436/1601.2017г. от [фирма] и [фирма]. В същата са инкорпорирани: 1/ молба за отмяна на определение от 21.12.2016г. по ч.т.д. № 2219/2016г. на ВКС, I т.о. в частта, с която е указано представяне на доказателства за внесена по сметка на ВКС от всяко дружество държавна такса в размер на 15 лв.; 2/ молба за освобождаване на дружествата от предварително внасяне на държавна такса по подадените от тях частни касационни жалби, по които е образувано ч.т.д. № 2219/2016г. на ВКС, I т.о.; 3/ молба по чл.95, ал.1 ГПК за предоставяне на частните касатори на правна помощ за приподписване на частните касационни жалби и изготвяне на изложения по чл.284 ал.3,т.1 ГПК от служебен адвокат. Настоящият състав на ВКС съобрази следното: Производството по ч.т.д. № 2219/2016г. по описа на ВКС, I т.о. е било образувано по частна касационна жалба вх. № 5628/18.04.2016г. от [фирма] и частна касационна жалба вх. № 5629/18.04.2016г. от [фирма] срещу определение № 1130/04.04.2016г. по ч.гр.д. № 1194/2016г. на САС, ТО, 9-ти състав, с което е потвърдено определение от 07.12.2015г. по т.д. № 2424/2013г. на СГС, VI-2 с-в за оставяне без уважение на подадената от [фирма] молба по чл.83, ал.2 ГПК вх. № 142267/19.11.2015г. и е потвърдено определение от 07.12.2015г. по т.д. № 2424/2013г. на СГС, VI-2 с-в за оставяне без уважение на подадената от [фирма] молба по чл.83, ал.2 ГПК вх. № 142266/19.11.2015г. за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса по подадената въззивна жалба срещу Решение № 1689/20.10.2015г. по т.д. № 2424/2013г. на СГС, ТО, VI-2 състав. С определение от 21.12.2016г. по ч.т.д. № 2219/2016г. на ВКС, I т.о. е било оставено без движение производството по делото с даване на указания на частните касатори [фирма] и [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена от всяко едно от тях по сметка на ВКС държавна такса от 15лв. и за представяне на доказателства за притежавана от подписалите частните касационни жалби управители на дружествата юридическа правоспособност или за приподписване на частните касационни жалби в същия срок от адвокат или юрисконсулт с представяне на пълномощни. По молбата с правно осн. чл.253 ГПК: Указанията с цитираното по-горе определение на касационната инстанция за внасяне от всеки един от частните касатори на държавна такса от 15 лв. са обусловени от подаването на отделна частна касационна жалба вх. № 5628/18.04.2016г. от [фирма] и на частна касационна жалба вх. № 5629/18.04.2016г. от [фирма] срещу определението на въззивния съд. С последното е налице произнасяне по частните жалби на двете дружества срещу съдебни актове по чл.83, ал.2 ГПК на първоинстанционния съд, постановени по две самостоятелни молби за освобождаване от държавна такса. Не се касае до подадена обща частна касационна жалба, както твърдят дружествата в молбата си до ВКС. Поради което молбата по чл.253 ГПК следва да се остави без уважение. По молбата за освобождаване на [фирма] и на [фирма] от предварително внасяне на държавна такса по частна касационна жалба вх. № 5628/18.04.2016г. и по частна касационна жалба вх. № 5629/18.04.2016г.: Липсата на средства за заплащане на държавна такса по граждански и търговски дела е предвидена в чл.83, ал.2 ГПК като предпоставка за освобождаване от такса само на физическите лица. Законът не въвежда подобна привилегия за търговските дружества /и по-специално капиталовите, каквито представляват молителите/, тъй като с оглед сигурността на търговския оборот и осъществяваната търговска дейност, те следва да притежават достатъчно средства, позволяващи им да покрият разходите за държавни такси по водените от и срещу тях дела. Твърдяното влошено финансово състояние и твърдяната липса на средства да се заплати ниска по размер такса от 15 лв. сочат на евентуална неплатежоспособност на молителите, която може да бъде установена в производство по несъстоятелност, за каквото няма данни да е било образувано. Поради изложените съображения молбата за освобождаване на [фирма] и на [фирма] от предварително внасяне на държавна такса по частна касационна жалба вх. № 5628/18.04.2016г. и по частна касационна жалба вх. № 5629/18.04.2016г. е неоснователна. По молбата за предоставяне на правна помощ по чл.95, ал.1 ГПК: С идентични молби вече е бил сезиран въззивният съд в рамките на извършваната от него дейност по администриране на частните касационни жалби с вх. № 5628/18.04.2016г. и с вх. № 5629/18.04.2016г. С определение № 1798/27.05.2016г. по ч.гр.д. № 1194/2016г. на САС, ТО, 9-ти състав молбите на двете дружества за предоставяне на правна помощ по подадените от тях частни касационни жалби са били оставени без уважение. Същото определение е било потвърдено с определение № 572/03.11.2016г. по ч.т.д. № 1973/2016г. на ВКС, II т.о. В настоящата молба по чл.95, ал.1 ГПК не се твърди настъпване на промяна в обстоятелствата след датата на произнасяне на касационната инстанция. Подадената молба по чл.95, ал.1 ГПК следва се остави без разглеждане. Водим от горното, състав на Първо отделение на ТК на ВКС