Определение № 1407 от 07.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 804/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Цоков, М. Лазарова и В. Лазаров, чрез пълномощника им адвокат И. Мишева, против определение № 8552/06.10.2023 г. постановено по адм. дело № 5172/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по НОХД № 112/2022 г. по описа на Районен съд (РС) - Берковица. Жалбоподателите считат определението за повторно спиране на производството за неправилно и искат неговата отмяна с връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Заявяват, че в случая липсва преюдициалност между наказателното производство по НОХД № 112/2022 г. и настоящото съдебно производство, образувано по искане за прогласяване нищожност на индивидуален административен акт. Ответникът - директор на Регионална дирекция по горите (РДГ) Берковица не изразява становище по частната жалба. Първоначално по жалба на М. Цоков, М. Лазарова и В. Лазаров срещу позволителни за сеч № 0395444/18.10.2017 г. и № 0397692/31.10.2017 г., заповеди № ГСП-1061/09.09.2017 г. и № ГСП-1062/09.09.2017 г. издадени от директора на РДГ Берковица с искане за прогласяване на нищожността им, както и по предявени граждански искове за заплащане на обезщетение в общ размер на 56 000 лева за причинени имуществени вреди срещу Изпълнителна агенция по горите, е било образувано адм. дело № 2564/2024 г. по описа на АССГ. С постановено по него определение № 4211/26.05.2022 г. производството е разделено на основание чл. 210, ал. 2 ГПК, вр. чл. 144 АПК, като по адм. дело № 5172/2022 г. е останало разглеждането на частта от жалбата по искането за прогласяване нищожност на заповед № ГСП-1061/09.09.2017 г. на директора на РДГ Берковица, с твърдение за липсата на компетентност на автора й, поради ненадлежно сезиране от собствениците на имота. Производството по адм. дело № 5172/2022 г. веднъж вече и било спирано от АССГ на същото правно основание с определение № 921/31.01.2023 г. Това е било извършено по повод служебна справка по НОХД № 112/2022г. на РС Берковица, според която е било повдигнато обвинение срещу лицето Л. Русинова за престъпление по чл. 316, вр. чл.308, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), за това, че пред служител на РДГ Берковица, съзнателно се е ползвала от неистински документи - пълномощно и удостоверение за наследници. В тази връзка АССГ е намерил, че по наказателното дело ще се установи дали пълномощното е валидно подписано от упълномощителя, а този факт е предмет на установяване и по настоящото дело. Позовал се е на разпоредбата на чл. 300 ГПК, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието по въпроса дали процесното пълномощно е неистински документ, поради което е приел, че изходът от посоченото наказателно производство се явява преюдициален и е налице основание за спиране на производството по делото, до приключване на наказателното дело с влязъл в сила съдебен акт. Така постановеното определение № 921/31.01.2023 г. е било обжалвано и отменено от Върховния административен съд (ВАС) с определение № 4453/26.04.2023 г. по адм. дело № 3151/2023 г., като делото е било върнато на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Изрично в отменителното определение е посочено, че въпросът дали обвиняемото лице съзнателно се е ползвало от неистински официални документи: пълномощно и удостоверение за наследници, съгласно повдигнатото обвинение по наказателното производство, не е преюдициален и обуславящ основния спорен по настоящото дело въпрос за нищожност на оспорената заповед, поради липсата на компетентност на органа и валидно сезиране от собствениците на имота. Тези въпроси, както и дали пълномощното е неистински документ, следва да бъде установен от съда именно в производството по обжалване на заповедта по реда на чл. 193 и чл. 194 ГПК, вр. чл.144 АПК, като пълномощното вече е било надлежно оспорено. Без да съобрази дадените указания на горната инстанция, АССГ е постановил обжалваното сега определение за спиране на настоящото производство до приключване на НОХД № 112/2022 г. на РС Берковица. За да обоснове различно наличие на преюдициалност от посоченото в предходното си определение за спиране, съдът се е позовал на извършени от него нови справки за движението на наказателното дело, според които е предстояло изслушването на изготвена съдебно-почеркова експертиза, която да установи дали подписът на Л. Русинова в оригинал на цитиран договор, е положен от нея, както и че по делото е било обект на изследване пълномощното, заверено от съответен нотариус с упълномощител М. Лазарова, за което има изготвена експертиза от 02.09.2021 г. Определението е неправилно. С него е постановено повторно спиране на делото на същото основание, след отмяна на първото спиране с определение № 4453/26.04.2023 г. по адм. дело № 3151/2023 г. на ВАС. В отменителното определение на горната инстанция са направени правни изводи и са дадени задължителни указания относно спорния материално-правен въпрос за липсата на преюдициалност между предмета на НОХД № 112/2022 г. и въпроса за твърдяната нищожност на оспорената заповед. Без да ги изпълни АССГ е постановил спиране със същите аргументи, както при отмененото си предходно определение. Съгласно чл. 224 АПК указанията на ВАС по тълкуване и прилагане на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. От това следва, че първоинстанционният съд е обвързан от правните изводи на горната инстанция по тълкуването и прилагането закона, в случая неналичие на преюдициалност между двете дела. Поради това АССГ не е имал право да извършва собствена преценка и друго тълкуване на закона и фактите по делото и да постанови пак спиране на делото на същото основание. По тези съображения настоящата инстанция счита, че изводите на първоинстанционния съд за наличието на предпоставките за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. чл. 144 АПК са незаконосъобразни, от което следва, че обжалваното определение се явява неправилно. Като такова същото следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,