Определение № 54 от 21.02.2017 г. на ВКС по д. № 386/2017 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на молбата на Р. И. от 7.12.16 г. за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд Добрич по гр.д. №418/15 г., в частта, с която е обезсилено решение №84/12.05.14 г. и е потвърдено решение №4/28.04.15 г., постановени по гр.д. №3309 /10 г. на Районен съд Добрич. С уточняваща молба от 28.12.16 г. молителят е посочил, че иска отмяна на решение на районен съд Д. по гр.д. №4/28.04.15 г., в частта, с която е приета оценката на делбения имот и на потвърдилото го решение 387/15.12.15 г. на Окръжен съд Добрич, въз основа на представено ново доказателство по чл.303, ал.1,т.1 ГПК – становище на арх. М. К. и приложения №4 и 6 от СТЕ, изготвена от арх. А.Я., с първото от които молителят се е снабдил по негови твърдения през м. ноември на 2016 г., при посещение в общината. Ответникът по молбата М. М. я оспорва като неоснователна. ВКС намира, че молбата е формално допустима – подадена е в срока по чл.305, ал.1,т.1 ГПК, считано от деня, в който според твърденията на молителя той е могъл да се снабди с представеното ново доказателство. Дали доказателството е ново по см. на чл.303, ал.1,т.1 ГПК и има ли съществено значение за спора, срещу което е възразила ответницата по молбата, са въпроси, по които ВКС ще се произнесе при разглеждане на молбата. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.