Определение № 5605 от 03.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 554/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Г. С. - К. и Н. И. К. срещу определение № 3025 от 25.11.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2712/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за изменение на решение № 953 от 30.08.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и се моли за неговата отмяна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното определение въззивният съд е счел за неоснователна молбата на М. Г. С. - К. и Н. И. К. за изменение на въззивното решение в частта за дължимите разноски, като бъде намалено присъденото в полза на ответниците по въззивната жалба адвокатско възнаграждение. Посочил е, че за въззивното производство договореното и заплатено от Къдрин Т. и Ф. Топова адвокатско възнаграждение е в общ размер на 12 000 лв. Разноските са претендирани своевременно, като е представен и списък по чл. 80 ГПК в проведеното открито заседание. Намаляване на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК), може да бъде направено от съда само по възражение на насрещната страна, а в случая такова възражение няма. Процесуалният представител на жалбоподателите - адв. Т., изрично е заявила, че не прави възражение за прекомерност по списъка на разноски на насрещната страна. С оглед на това въззивният съд е счел, че изявление в обратния смисъл, направено едва в молбата по чл. 248 ГПК, е несвоевременно направено. В допълнение е посочил, че същото е и неоснователно, защото общият размер на заплатеното от двамата ответници по въззивната жалба възнаграждение на един адвокат е съответен на фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира обжалваното определение за правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за (един) адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При липса на възражение за прекомерност законодателят изключва компетентността на съда служебно да намали претендираното от страната възнаграждение за адвокат. В случая в единственото проведено по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателите изрично е заявил, че не прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. След това процесуално действие на жалбоподателите, заявеното едва с молбата по чл. 248 ГПК възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е несвоевременно направено и правилно е оставено без уважение. Не са налице и законови пречки всеки от ответниците да сключи самостоятелен договор за правна защита и съдействие и да претендира присъждане на заплатеното от него адвокатско възнаграждение, независимо от обстоятелството, че същите са съпрузи и дали спорният имот е придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност, поради което доводът на жалбоподателите, че им се дължи само едно адвокатско възнаграждение също е неоснователен. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, ІІ г. о.,