Определение № 533 от 09.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 489/2009 г.

Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от ОСЗ гр. С. срещу разпореждане от 01.07.2009 г. по гр. д. № 612/08 г. на Софийски окръжен съд. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на разпореждането. Ответниците по жалбата оспорват същата. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. С. чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите изрично посочени в закона. Когато определенията са постановени от въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС. Видно е от данните по делото, че срещу решение № 70 от 23.01.2009 г. по гр. д. № 612/08 г. на СОС е постъпила касационна жалба от ОСЗ гр. С.. С. връщане на жалбата от ВКС като нередовна, с разпореждане от 26.05.2009 г. въззивният съд е оставил същата без движение с указания. Разпореждането е връчено на Община гр. С., на 08.06.2009 г., но няма данни да е връчено на касатора ОСЗ гр. С.. С разпореждане от 01.07.2009 г. Софийски окръжен съд е върнал жалбата поради неотстранени в срок нередности. Обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. На касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, е решаван противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с изключение на решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. За да може съдът да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, е необходимо в нея касаторът да обоснове наличие на едно или повече основания за допустимост, като подкрепи твърденията си със съдебна практика. Към жалбата се прилага и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Чл. 285 ГПК определя, че органът който проверява редовността на жалбата е въззивният съд. Ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, въззивният съд съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Жалбата следва да бъде върната само след като касаторът е бил надлежно уведомен за указанията на съда и в срок не отстрани посочените от съда нередности на жалбата. Тъй като разпореждането от 26.05.2009 г. е било съобщено на страна която не е обжалвала решението, а не било съобщено на касатора, за отстраняване на нередностите не е започнал да тече срок и затова жалбата не може да бъде върната на основание чл. 286 ал. 1 т. 2 ГПК. Предвид на изложеното ВКС счита, че разпореждането следва да бъде отменено.