Определение № 1183 от 07.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 400/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Н. Танков срещу решение № 160 от 28.11.11г.,постановено по в.гр.дело № С-2/03г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 11.07.02г.,постановено по гр.дело № С-2/01г.на Софийски градски съд, 1 г.о. ,11 състав.С него е отхвърлен иска,предявен на основание чл.327 ал.1 ЗОВС от същата страна против Н. р. с. за сумата 15 329.72 лв. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Към касационната жалба не е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,поради което правилно е оставена без движение от въззивния съд с указания за отстраняване на нередовността й,което не е сторено.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично.В случая не е формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд,т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.