Определение № 3571 от 25.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2278/2024 г.

Производството е по реда на чл.229, ал.1 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на А. Панпурин, подадена чрез адв. Несторов от САК, против Определение № 10365 от 24.11.2023г., постановено по адм. дело № 5973/ 2023г. по описа на Административен съд- София- град (АССГ). С определението е оставена без разглеждане жалбата на А. Панпурин срещу Писмо № ПН-625/ 08.03.2023г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че определението на административния съд е незаконосъобразно в нарушение на материалния закон и административно производствените правила. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по частната жалба– Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ в срока по чл. 232 от АПК, в писмен отговор депозиран от процесуалния представител Т. Петкова, държавен служител с юридическо образование в ДАНС, изразява становище за неоснователност и недоказаност на депозираната частна жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съдебното производство пред АССГ е образувано по жалба на А. Панпурин срещу Писмо № ПН-625/ 08.03.2023г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, представляващо информация, относно това лицето да бъде, изключен от списъка по чл. 21а от Закона за чужденците в Република България на нежеланите в страната чужденци. Съдът е приел, че оспорваното пред него Писмо е издадено по молба за извършване на „преценка дали не са настъпили обстоятелства, които да направят възможно“ А. Панпурин да бъде изключен от списъка на нежеланите чужденци в Република България. Преценил е, че липсва годен за обжалване административен акт, тъй като оспореното писмо имало уведомителен характер и не притежавало белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. На следващо място е посочил, че за жалбоподателя липсва правен интерес от обжалване на Писмо № ПН-625/ 08.03.2023г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, тъй като с него не се засягат пряко и непосредствено негови лични права. Не е поискано заличаване от масива по чл. 21а ЗЧРБ, поради което Председателя на ДАНС не е дължал произнасяне по този въпрос. Счел е, че обжалването на действията по включване на А. Панпурин в списъка по чл. 21а ЗЧРБ е недопустимо, с мотиви, че защитата по този ред е допустима само по отношение на неоснователни фактически действия, които се извършват, извън определените по закон правомощия на органа. Поради тези съображения жалбата е била оставена без разглеждане, като недопустима поради липса на предмет и правен интерес от оспорване, а производството по делото прекратено. Така постановеното определение на адм. съд е ПРАВИЛНО, като подадената частна жалба е неоснователна. Не е налице твърдяната от частния жалбоподател неправилност на първостепенното определение. В резултат на сезирането първостепенният съд е извършил предвидените в АПК процесуално- правни действия. Определил е точно предмета на обжалване. Неговият извод за това, че не е налице допустима жалба е обоснован и постановен в съответствие със закона. Тези изводи не се променят от развитите аргументи в частната жалба. В случая няма искане за издаване нарочен административен акт по чл.21, ал. 1, който да е предвиден в закон. Искането е изразено, като извършване на предварително проучване, доколко е налице промяна в данните. Липсва, подлежащ на обжалване административен акт. Съответно писмото няма такава характеристика и има само уведомителен характер. Основанието за включването и изключването от информационния масив, какъвто е процесния списък не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Възможността за оспорване зависи от начина и целта на използване на информацията. След административното използване на информацията, чрез адм. акт, този факт ще има значение, като последица с правопроменящ характер. Правилни и обосновани са изводите на административния съд, че с обжалваното писмо не се засяга пряко лицето. Няма непосредствено засягане на правната сфера на жалбоподателя, негови права и интереси и не се създават задължения за него – чл.15 и чл. 147, ал. 1 АПК. Съдържанието на информационния масив може да има значение за лицето, едва след неговото възпроизвеждане и използване в нарочен административен акт. Тогава събраната информация ще може да породи определени правни последици. Съответно защитата ще може да се реализира само срещу нарочен административен акт по реда на чл.145, ал.2, във връзка с чл.149 от АПК. Правилно първоинстанционният съд приема, че са налице предпоставките за оставяне на оспорването без разглеждане и прекратяване на образуваното съдебно производство. Постановеното в този смисъл определение на адм. съд е правилно. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за отмяна на определението на Административен съд– София град, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение