Определение № 334 от 10.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2017 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от [фирма] чрез изпълнителния директор П. К. В. молба за отмяна с вх. № 2778 от 08. 08. 2017г. с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, на влязло в сила решение № 183 от 19. 01. 2017г. по гр. д. № 3039/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ състав, с което е отменено първоинстанционното решение № 88 от 22. 05. 2013г. по гр. д. № 105/2013г. на Видински окръжен съд в частта му, в която искът с правно основание чл. 49 ЗЗД за имуществени вреди – пропуснати ползи е отхвърлен за сумата над 34 525. 27 лв. до сумата 118 008 лв. за периода: 01. 01. 2006г. – 07. 09. 2009г. и вместо него е постановено ново решение, с което молителят [фирма] е осъден да заплати на основание чл. 49 ЗЗД на ищцата С. Г. Г. сумата 118 008 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от имоти № 000088, № 047002 и № 047003 с обща площ от 11 дка по картата на землището на [населено място], за периода: 01. 01. 2006г. – 07. 09. 2007г., ведно със законната лихва от 01. 06. 2008г., като в останалата част, в която искът с правно основание чл. 49 ЗЗД е уважен за сумата 34 525. 27 лв., ведно със законната лихва от 01. 06. 2008г., първоинстанционното решение е потвърдено. В молбата за отмяна от 08. 08. 2017г. е обективирано искане за спиране на изпълнението на горепосоченото влязло в сила решение № 183 от 19. 01. 2017г. по гр. д. № 3039/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ състав. Осъществена е процедурата за връчване на преписи, като в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата за отмяна С. Г. Г. подава писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна и на искането за спиране по чл. 309, ал. 1, изр. 2 ГПК. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Трето гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна - имаща право и интерес от отмяна на постановеното решение, срещу подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт, в законоустановения срок по чл. 305, ал. 1 ГПК, съдържа изложение на обстоятелства по твърдяното основание за отмяна. Предвид изложеното тя е допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. По искането за спиране с правно основание чл. 309, ал. 1, изр. 2 ГПК: Според чл. 309, ал. 1 ГПК, подаването на молба за отмяна на влязло в сила решение не спира изпълнението на решението, но по искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2-6 ГПК. Спиране на изпълнението на влязлото в сила решение по осъдителния иск с правно основание чл. 49 ЗЗД може да бъде постановено при наличното упражнено право на отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК от молителя, при кумулативното осъществяване на още една предпоставка: внасяне на обезпечение в размера по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, а именно в размера на присъдената с влязлото в сила решение сума от 152 533.27 лв.. Молителят не е представил доказателства за внесено обезпечение в изискуемия от закона размер по смисъла на чл. 309, ал. 1, изр. 2 вр. с чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, поради което следва да му бъде даден двуседмичен срок за това, след изтичането на който съдът ще се произнесе по искането за спиране на изпълнението на влязлото в сила съдебно решение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,