Определение № 9454 от 14.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7693/2024 г.
ВАСПето отделение14.08.2024reporting judge Румяна Борисова
Ruling
ОТМЕНЯ определение №5399 от 18.07.2024г., постановено по адм. дело №1183 от 2024 година на Административен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ искане на „Парадайз бийч“ ЕАД, гр. Несебър, представлявано от изпълнителния член на Съвета на директорите Т. за спиране на изпълнението на заповед №Бс-6062 от 16.07.2024г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните Бургас, с която на основание чл.24 ал.2 т.1 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/ за нарушение по чл.23 ал.1 вр. с чл.24 ал.1 от Закона за храните е спряна цялата дейност по дистрибуция на храни на обект – бар на м. Варницата, гр.Свети Влас. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА секретар: Членове: /п/ РУМЯНА БОРИСОВА /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН
Grounds
Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Бургас, чрез процесуалния представител юрисконсулт Николова срещу определение №5399 от 18.07.2024г., постановено по адм. дело №1183 от 2024 година на Административен съд Бургас, с което е спряно предварителното изпълнение на заповед №Бс-6062 от 16.07.2024г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните Бургас, с която на основание чл.24 ал.2 т.1 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/ за нарушение по чл.23 ал.1 вр. с чл.24 ал.1 от Закона за храните е спряна цялата дейност по дистрибуция на храни на обект – бар на м.Варницата, гр.Свети Влас, до приключване на производството по оспорването и с влязъл в сила съдебен акт. В частната жалба се твърди неправилност на определението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна обжалваното определение. По делото е постъпил отговор от „Парадайз Бийч“ ЕАД, гр. Бургас, представлявано от изпълнителния член на съвета на директорите В. Т., в който отговор се поддържа правилност на определението, искане да бъде оставено в сила поради неоснователност на оплакванията в частната жалба. Върховният административен съд, дежурен състав като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на контрол пред настоящата инстанция е определение на административния съд, с което е спряно предварителното изпълнение на заповед №Бс-6062 от 16.07.2024г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните Бургас, с която на основание чл.24 ал.2 т.1 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/ за нарушение по чл.23 ал.1 вр. с чл.24 ал.1 от Закона за храните е спряна цялата дейност по дистрибуция на храни на обект – бар на м. Варницата, гр. Свети Влас, до приключване на производството по оспорването и с влязъл в сила съдебен акт. За да достигне до този резултат съдът е приел, че за дружеството ще настъпят непоправими вреди и функционирането на обекта-бар не може да накърни обществения интерес, както и забавяне на изпълнението акта до решаването на въпроса за законосъобразността. Определението е неправилно, постановено без мотиви и в нарушение на разпоредбите на чл.166 ал.2 от АПК. Спиране на изпълнението на административния акт, съгласно посочената разпоредба, може да бъде разгледано и допуснато от съда само при наличие на визираните предпоставки – ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Видно от данните по делото оспорващият заповедта е представил данни за голям брой предоставяни от него туристически услуги, неизпълнението на които вследствие на издадената заповед биха му причинили значителни вреди. От друга страна административния орган, предвид разпоредбите от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/ и Закона за храните и свързаната с техните изисквания регистрация на обекти за производство, преработка и дистрибуция на храни е обосновал защитата на обществения интерес. Една от абсолютните предпоставки по Закона за храните – чл.23 за извършване на дейност по дистрибуция и преработка на храни е регистрацията на оператора, чиито представени документи следва да отговарят на всички изисквания за осъществяване на безопасна дейност с храни. Изискване е обектът, в който се осъществява дейност да е законно изграден. В случая е налице спор относно тази законност на построяването, поради което извършената регистрация също е под въпрос. Тези спорни моменти водят до издаване на процесната заповед и съответно, предвид предмета на дейност – дисприбуция на храни - бораване с храни и напитки, от които зависят здравето и физическия статус на всички, ползващи обекта, правилно е бил обоснован сериозен обществен интерес. Поради което, предвид обстоятелството, че законът е предвидил, че обжалването не спира изпълнението, е следвало да бъдат направени подробни и аналитични преценки от съда дали да допусне спиране на изпълнението, по искане и въз основа на подадената жалба. Само за пълнота следва да се отбележи, че представените данни за ангажиране на дружеството-жалбоподател с предоставяне на туристически услуги и наемане на работна ръка се отнасят за целия предлаган туристически продукт, а конкретният спорен обект е един от приналежащите на дружеството, поради което, въпреки безспорното неудобство, не може да се приеме по никакъв начин, че ще възпрепятства дейността на цялото дружество и изпълнение на всички туристически услуги. Поради което може да се приеме, че молбата е била и неподкрепена с доводи за настъпване на значими или непреодолими вреди. Поради което следва определението да бъде отменено и да се отхвърли направеното от жалбоподателя искане за спиране на изпълнението на процесната заповед. По изложените съображения и на основание чл.235 от АПК, Върховният административен съд, дежурен състав, V отделение
Cited provisions
7- чл. 166, ал. 2 АПК
- чл. 235 АПК
- чл. 229, ал. 1, т. 2
- чл. 23, ал. 1
- чл. 23
- чл. 24, ал. 1
- чл. 24, ал. 2, т. 1