Определение от 20.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10565/2023 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. Чолаков и Б. Анастасова, и двамата чрез процесуалните представители адв. Т. Екимджиева и адв. М. Докова-Костадинова, с която се иска да бъде отменена Наредба № Н-6 от 21.12.2022 г. за функционирането на Националната здравноинформационна система, издадена от министъра на здравеопазването (обн. ДВ, бр. 103 от 24.12.2022 г., в сила от 01.01.2023 г.).

Делото е насрочено за разглеждане на 25.03.2024 г. от 11.00 часа в първа зала на Върховния административен съд.

В жалбата е направено особено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) за тълкуване на разпоредбите на член 9 § 2, буква „в“, буква „ж“, буква „з“ и буква „и“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. и член 7 и член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз. В искането са формулирани следните въпроси:

1. Трябва ли член 9 § 2, буква „в“, буква „ж“, буква „з“ и буква „и“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директна 95/46/ЕО (ОРЗД) и член 7 и член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), да се тълкуват в смисъл, че допускат създаването и поддържането информационна система, в която задължително се вписват данни на обща национална А за идентификация на лицето (имена, единен граждански номер, документ за самоличност, гражданство), както и всички медицински данни за лицето, като проведени издадени медицински направления, резултати от извършени медицински прегледи, медико-диагностични дейности, хоспитализации, имунизации, издадени рецепти, диспансеризации, кръвна група, алергии, прекарани остри инфекциозни заболявания, установени хронични заболявания или увреждания, провеждано медикаментозно лечение, вложени медицински изделия и др., включително данни за естетични хирургични процедури, извършвани от медицински центрове, включително такива, извършвани в интимната зона на пациентите?

2. Трябва ли член 9 § 2, буква „в“, буква „ж“, буква „з“, буква „и“ от ОРЗД и член 7 и член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че допускат информационна система, с характеристиките на описаната в предходния въпрос, да може да бъде достъпвана в пълнота, без съгласието на пациентите при „спешни състояния“, когато не е възможно своевременно получаване на съгласие от пациента?

3. Трябва ли член 9 § 2, буква „в“, буква „ж“, буква „з“, буква „и“ от ОРЗД и член 7 и член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че допускат информационна система, с характеристиките на описаната в първия въпрос, да може да бъде достъпвана в пълнота, със съгласието на пациентите, което обаче не може да бъде изразено частично (само за част от информацията в електронното досие, ограничаваща се до необходимата за съответния преглед, манипулация или друга медицинска интервенция или само за определен период) и нормативно се свързва с:

(а) Даване на неограничен достъп до всички здравни записи в електронното здравно досие на пациентите на медицинските специалисти от лечебните заведения за първична здравна помощ „при и по повод осъществяване на функциите им“, но без системата да използва „филтър“, т.е. преценката с каква част от данните е необходимо да се запознае е предоставена изцяло на медицинския специалист; (виж член 27, ал. 2 от Наредбата, във връзка с член 27, ал. 8 от Наредбата);

(б) Даване на неограничен достъп до всички здравни записи в електронното здравно досие на пациентите на медицинските специалисти от лечебните заведения за извънболнична здравна помощ „при и по повод осъществяване на функциите им“ за срок не по-дълъг от тридесет календарни дни от извършения от тях първичен преглед, но без системата да използва „филтър“, т.е. преценката с кои данни да се запознае и колко пъти да влиза в досието в рамките на 30-дневния срок, е изцяло предоставена на медицинския специалист; (виж член 27, ал. 3 от Наредбата, във връзка с член 27, ал. 8 от Наредбата);

(в) Даване на неограничен достъп до всички здравни записи в електронното здравно досие на пациентите на медицинските специалисти от болничната медицинска помощ „при и по повод осъществяване на функциите им“ във връзка с хоспитализация, за срок не по-дълъг от тридесет календарни дни от изписване на пациента, но без системата да използва „филтър“, т.е. преценката с каква част от данните да се запознае и колко пъти да влиза в досието в рамките на 30-дневния срок, е изцяло предоставена на медицинския специалист; (виж член 27, ал. 4 от Наредбата, във връзка с член 27, ал. 8 от Наредбата);

(г) Даване на неограничен достъп до всички здравни записи в електронното здравно досие на пациентите на медицинските специалисти от здравните заведения, които се отнасят до изпълнението на конкретна тяхна дейност по отношение на същия, но без времево ограничение и без системата да използва „филтър“, т.е. преценката с каква част от данните да се запознае и колко пъти да влиза в досието в рамките на 30-дневния срок, с изцяло предоставена на медицинския специалист; (виж член 27, ал.5 от Наредбата, във връзка с член 27, ал. 8 от Наредбата);

(д) Даване на неограничен достъп до всички здравни записи в електронното здравно досие на пациентите на застрахователни дружества до „относимите здравни записи на пациента, при и по повод осъществяване на функциите им във връзка с конкретно застрахователно събитие“ по доброволно здравно осигуряване, въз основа на договор за медицинска застраховка, но без системата да използва „филтър“, т.е. преценката с кои данни да се запознае е изцяло предоставена на застрахователното дружество; (виж член 27, ал.6 от Наредбата, във връзка с член 27, ал. 8 от Наредбата).

4. Трябва ли член 9 § 2, буква „в“, буква „ж“, буква „з“ и буква „и“ от ОРЗД и член 7 и член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), да се тълкуват в смисъл, че допускат информационна система, с характеристиките на описаната в първия въпрос, да може да бъде достъпвана в пълнота без съгласието на пациентите от органите на досъдебното производство във връзка с висящи досъдебни или съдебни производства, въз основа на постановление на наблюдаващия прокурор, но без системата да използва „филтър“, т.е. преценката с кои данни да се запознае е предоставена изцяло на наблюдаващия прокурор (виж член 27, ал. 9 от Наредбата)?

5. Трябва ли член 9 § 2, буква „в“, буква „ж“, буква „з“ и буква „и“ от ОРЗД и член 7 и член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата) да се тълкуват в смисъл, че допускат пациентите да не бъдат уведомявани винаги за извършения достъп до данните им в информационна система, като разглежданата в главното производство, а само „при необходимост“, като хипотезите на „необходимост“ не са посочени в закона или Наредбата (виж чл. 27, ал.11, изр. трето от Наредбата)?

Ответникът – министърът на здравеопазването, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт С. Здравкова-Нинова, в писмено становище аргументира теза за неоснователност на искането за преюдициално запитване.

Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, приема, че искането за отправяне на преюдициално запитване следва да се остави без уважение по следните съображения:

Съгласно чл. 267, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на настоящия договор (б. "а") и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза (б. "б"). Разпоредбата на чл. 267, § 2 и § 3 от ДФЕС предвижда, че когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе. Когато такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз. Тези разпоредби са транспонирани в националното ни законодателство в нормите на чл. 628 и чл. 629, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложими съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК. Според посочените разпоредби, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.

В случая не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване. Заявеното особено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз е неоснователно.

Съгласно чл. 628 от ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до СЕС. Разпоредбата на чл. 628 от ГПК поставя като условие за отправяне на запитване /по преценка на съда/, разпоредбата от правото на Европейския съюз или на акт на негов орган, да е от значение за правилното решаване на делото, т.е. следва да е налице преюдициалност. Преценката за необходимостта от преюдициално запитване е свързана с прякото значение на тълкуването на общностното право за постановяването на решението по конкретен правен спор. Смисълът на преюдициалното производство е да се предоставят на националния съдия необходимите елементи на тълкуване на правото на ЕС за правилното разрешаване на конкретния правен спор, изискващо прилагането на правото на ЕС. Преценката дали искането за тълкуване на норми от общностното законодателство е от значение за правилното решаване на спора, принадлежи на съда. За да възникне необходимост, респективно - националната юрисдикция да бъде длъжна да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. От разпоредбата на чл. 267 от ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва недвусмислено, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги когато е налице съмнение относно приложението на общностната разпоредба, като при неспазване на това изискване държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на ЕС (така напр. в Решение на СЕС от 2003 г. по делото Комисията срещу Италия С-129/00). Такова задължение обаче не съществува, а и запитването е недопустимо за разглеждане от СЕС, когато разпоредбата от правото на ЕС вече е била тълкувана /така и в Решение на СЕС от 1963, D. C. en Schaake, № 28-30/62/ или когато точното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение (теорията на ясния акт - Решение на СЕС от 1982 по делото C. I. L. F. I. T., № 283/81). Юрисдикциите, особено в случаи, в които считат, че практиката на Съда дава достатъчно яснота, могат да вземат сами решение за правилното тълкуване на правото на Съюза и за неговото прилагане към установената от тях фактическа обстановка. Горното следва и от факта, че националният съдия е общностен съдия и съюзното право за него е приложимо материално право. Именно с оглед еднообразното правоприлагане в целия ЕС обаче и най-вече с оглед правилното прилагане на съюзните разпоредби, производството по отправяне на преюдициално запитване, както СЕС отбелязва, е инструментът за сътрудничество между национален съд и СЕС, в който последният дава насоките по тълкуване на правото, с оглед спецификите на интеграционния правопорядък. Съгласно т. 5 от Препоръките на СЕС към националните юрисдикции, относно отправянето на преюдициални запитвания (2016/C 439/01), юрисдикциите на държавите членки могат да сезират Съда с въпрос относно тълкуването или валидността на правото на Съюза, ако считат, че за да постановят решение, е необходимо произнасяне на Съда по този въпрос. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. Последицата от същото ще е неприлагане на противоречащата националноправна уредба по конкретното дело. В процесния случай липсва неяснота в посочените разпоредби на член 9 § 2, буква „в“, буква „ж“, буква „з“ и буква „и“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. и член 7 и член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз в контекста на процесния правен спор. Значението и смисълът на разпоредбите са достатъчно ясни и не пораждат съмнение, относно тяхното тълкуване, поради което не е налице необходимост от тълкуването им, за да се разреши поставения пред съда правен спор.

Настоящият състав на съда счита, че в случая не е налице необходимост, а оттам и предпоставки за сезиране на Съда на Европейския съюз.

По изложените съображения искането на А. Чолаков и Б. Анастасова за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по реда на чл. 628 и 629 от ГПК във връзка с чл. 267 от ДФЕС, е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран така и на основание чл. 629, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,