Определение № 196 от 19.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1568/2017 г.

Производството е по 282 ал.2 ГПК. Образувано е по молба на адв.Вл.Л. - пълномощник на [фирма], за спиране изпълнението на решение № 147/ 06.04.2017 г по в.гр.д.№ 124/2017 г. на Пазарджишки окръжен съд,въззивен състав,с което молителят в настоящето производство е осъден да заплати на И. А. И. на основание чл.200,ал.3 вр.ал.1 КТ сумата 11 000 лв.- обезщетение за имуществени вреди,представляваща разликата между трудовото възнаграждение,което би получил и отпуснатата пенсия за инвалидност поради трудова злополука за периода 11.11.2011 год.- 10.11.2014 год.,ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 10.11.2014 год. до окончателното й изплащане. Молителят е направил искане – като обезпечение по чл.282 ал.2 ГПК да се ползва наличната по специалната сметка на ВКС сума в размер на 11 000 лв., внесена от молителя на 25.05.2016г., обезпечавала изпълнението на вземането, присъдено с първото въззивно решение по процесния спор. Върховният касационен съд, намира, че искането е процесуално допустимо,тъй като подадената от молителят касационна жалба против въззивното решение не спира изпълнението му съгласно чл.282 ал.1 ГПК. Налице са изискванията на чл. 282, ал.2, т.1 ГПК,съгласно който спирането на изпълнението е обусловено от задължението на молителя /длъжник по изпълнението/ да представи надлежно обезпечение, което по решенията за парични вземания е присъдената сума,която в настоящия случай е 11 000 лв. Съгласно удостоверение от 19.04.2017 год., към посочената дата, по специалната сметка на обезпеченията на ВКС, е налична внесената от [фирма] на 25.05.2016г. сума от 11 000 лв., съответстваща на размера на присъдената сума, съгласно изискванията на чл.282 ал.2 т.1 ГПК. Молителят, внесъл сумата по ч.гр.д.№ 2329/2016г. на ВКС, по което е постановено спиране на първото въззивно решение по гр.д.№ 118/2016 год.на ОС-Пазарджик, е направил изявление, че не желае нейното освобождаване, а волята му е тя да се използва за обезпечение в настоящето производство,тъй като съответства по размер на присъденото парично обезщетение по гр.д.№ 124/2017 год. Предвид изложеното и на основание чл. 282, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение