Определение № 161 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1314/2017 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. Б. против определение №556/14.02.2017 г., постановено по гр.д.№ 4032/2016 г. от 9-ти състав на Апелативен съд – София. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на апелативен съд е приел, че молбата за освобождаване от държавна такса по подадена частна жалба и искането за предоставяне на правна помощ са неоснователни. Съдът се е позовал на служебна справка относно притежавани от молителя имоти и в тази връзка е направил извод, че същия разполага с недвижими имоти и дялове в търговски дружество, осъществява търговска дейност и всички тези обстоятелства позволяват на молителя да заплати следващата се държавна такса в размер на 15 лева по подадената от него частна жалба, както и да заплати адвокатско възнаграждение на упълномощен от него адвокат. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречие с практиката на ВКС. Твърди се, че собствеността върху един имот не му принадлежи, като отразеното от молителя в декларацията му за имотно състояние е вярно. Изложените доводи на жалбоподателя не опровергават изводите на съда относно материалното му състояние, доколкото тези изводи не са обосновани с притежанието на сочения от жалбоподателя имот, а с други, за които е направена и приложена служебната справка. Настоящият състав приема, че притежаваните от молителя /частен жалбоподател/ недвижими имоти, както и осъществяваната от него търговска дейност му позволяват да реализира доходи, с които да заплати държавна такса в размер на 15 лева, както и да заплати адвокатско възнаграждение на упълномощен от него адвокат, който да осъществи процесуално представителство по подадената от него частна жалба, като в тази насока изводите на съда в обжалваното определение са правилни и определението следва да се потвърди. Водим от горното, състава на ВКС