Решение № 5231 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1420/2017 г.

Решение № 5231 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1420/2017 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 30, ал. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по две касационни жалби. Първата касационна жалба е подадена от Местна коалиция "З. Х.", регистрирана с Решение № 62/14.09.2015 г. на Общинска избирателна комисия Х. (ОИК Х.), представлявана от Н. С. М. и Р. Е. С., чрез процесуалния представител адв. Г. В., против Решение № 2365 от 13.12.2016 г. постановено по адм. дело № 2507/2016 г. по описа на Административен съд П., с което е отхвърлено оспорването на Местна коалиция "З. Х." срещу Решение № 244 от 22.10.2016 г. по Протокол № 51 от 22.10.2016 г. на ОИК Х., с което е отказано да бъде прекратен мандата на общински съветник Н. В. К. от листата на ПП "Н. Ф. за спасение на България". В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяването на ново, с което да се прогласи нищожност на Решение № 244 от 22.10.2016 г. на ОИК Х. или алтернативно същото да бъде отменено като незаконосъобразно. Предявява също така искане съдът да обяви избора на следващия кандидат в листата или алтернативно да върне книжата на ОИК Х. за обявяване на следващия кандидат. Претендира сторени в хода на производството разноски. Втората касационна жалба е подадена отново от Местна коалиция "З. Х." срещу Решение № 2459 от 28.12.2016 г. постановено по същото дело, с което по молба на Н. В. К. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ) в диспозитива на решение № 2365 от 13.12.2016 г. по адм. д. № 2507/2016 г. като вместо "О. О. избирателна комисия Х. да заплати ..." е постановено да се чете: "О. М. коалиция "З. Х." да заплати ...". Счита, че Решение № 2459 от 28.12.2016 г. е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като изменението на решение в частта за разноските се осъществява по реда на чл. 248 от ГПК, а съдът с такава молба не е бил сезиран. Моли, съдът да го отмени изцяло. Ответникът - Общинска избирателна комисия Х., редовно призована, не изразява становище по касационните жалби. Заинтересованата страна - Н. В. К., чрез адв. П. Ю., в писмен отговор и в открито заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационна инстанция. Заинтересованата страна - Б. Б. К., редовно призован, не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна - ПП "Национален фронт за спасени на България", чрез адв. Петров, в писмен отговор и в открито заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на оспореното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че съдът е осъществил контрола по чл. 168 от АПК, но при преценката на материалноправните предпоставки за предсрочно прекратяване пълномощията на общинския собственик, необосновано е приел, че същите се прекратяват, ако е осъден на лишаване от свобода от общ характер след избирането му за общински съветник в община Х.. Счита, че ОИК Х. е била длъжна да изпълни указанията в двете съдебни инстанции, по които е било постановено решение от 28.03.2016 по адм. дело № 3344/2016 на Административен съд П. потвърдено с решението по адм. дело № 4937/2016 на ВАС и да прекрати предсрочно пълномощията на общинския съветник Костов при условията на чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗМСМА. Предлага оспореното решение като неправилно, да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс (ИК). Разгледана по съществото на спора касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоначално производството пред АС П. е започнало по жалба на МК "З. Х." срещу Решение № 217 от 21.12.2015 г. на ОИК Х., с което е отхвърлено предложението да бъдат предсрочно прекратени правомощията на общинския съветник Н. В. К. С Решение № 633 от 28.03.2016 г. поставено по адм. дело № 3344/2015 г. по описа на Административен съд П. е отменено Решение № 217 от 21.12.2015 г. на ОИК Х. и административната преписка е върната на комисията за произнасяне при спазване на указанията по приложението на закона, дадени в мотивната част на решението. Това първоинстанционно решение на Административен съд П. е било обжалвано с касационна жалба от Н. К. и оставено в сила с Решение № 6241 от 26.05.2016 г., постановено по адм. дело № 4937/2016 г. по описа на Върховния административен съд. След връщане на преписката на ОИК Х., Комисията с Решение № 244 от 22.10.2016 г. по Протокол № 51 от 22.10.2016 г. отново е отхвърлила предложението за предсрочно прекратяване на пълномощията на общинския съветник Н. К., общински съветник в община Х. от листата на Н. Ф. за спасение на България. В случая, от общо гласувалите десет члена на комисията, за прекратяване на пълномощията на ОИК Х. са гласували шест от членовете, а против това са гласували четирима от членовете на комисията. При това положение е прието, че на основание чл. 85, ал. 4 от ИК липсва необходимото мнозинство от 2/3 за приемане на решение за прекратяване на пълномощията на К. Срещу това решение е подадена жалба от МК "З. Х." с искане за прогласяване на нищожността му, като противоречащо на влязло в сила решение и в алтернатива да бъде отменено като неправилно и необосновано. С обжалваното в настоящото касационна производство решение на Административен съд П., съдът е отхвърлил оспорването на Местна коалиция "З. Х." срещу Решение № 244 от 22.10.2016 г. по Протокол № 51 от 22.10.2016 г. на ОИК Х., с което отново е отказано да бъде прекратен мандата на общинския съветник в община Х. - Н. К. За да постанови този резултат, съдът е съобразил, че междувременно, по силата на § 151 от ПЗР на ЗИД на Изборния кодекс /обн. ДВ, бр. 39 от 26.05.2016 г., в сила от 26.05.2016 г./, е внесено изменение в чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗМСМА, съгласно което пълномощията на общинския съветник се прекратяват предсрочно, когато след избирането му е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер или на лишаване от право да заема държавна длъжност. Предвид така цитираното изменение съдът е приел, че независимо от резултата постановен с Решение № 633 от 28.03.2015 г. по адм. дело № 3344/2015 г. по описа на Административен съд П. и Решение № 6241 от 26.05.2016 г., по адм. дело № 4937/2016 г. по описа на ВАС /и двата съдебни акта, постановени преди влизане в сила на § 151 от ПЗР на ЗИД на ИК/, да се прекратят пълномощията на избрания съветник К. и да се обяви за избран, следващия в листата кандидат, означава да се постанови резултат, пряко противоречащ на изричната и то императивна разпоредба на закона, което е недопустимо да бъде сторено нито от административния орган, нито от съда. При така изложените мотиви съдът е приел за законосъобразен оспорения административен акт и е отхвърлил оспорването на МК "З. Х.". С Решение № 2459 от 28.12.2016 г. по същото дело, постановено в производство по чл. 175 от АПК, съдът се е произнесъл и по молба подадена от Н. В. К., с което е допуснал поправка на ОФГ в диспозитива на решение № 2365 от 13.12.2016 г. по адм. дело № 2507/2016 г. Постановил е вместо "О. О. избирателна комисия Х. да заплати ..." да се чете: "О. М. коалиция "З. Х." да заплати ...". Приел е, че погрешно в диспозитива на решението е изписано, че разноските се дължат от ответната страна ОИК Х., вместо от жалбоподателя - МК "З. Х.", чиято жалба е отхвърлена. Оспорените решения са правилни. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение счита изложените и в двете касационни жалби възражения за неоснователни. Съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и е основал решението си върху приетите от него за установени фактически обстоятелства, изцяло в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, поради което са приложими материално правните норми, действали при издаване на решение на общинската избирателна комисия - 22.10.2016 г. Предвид това правилно първоинстанционният съд е съобразил влязлото в сила от 26.05.2016 г. изменение в чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗМСМА, което според новата редакция разпорежда, че пълномощията на общинския съветник се прекратяват предсрочно, когато след избирането му е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер или на лишаване от право да заема държавна длъжност. В случая не е спорно по делото, че след избирането на Костов за общински съветник, същият не е осъждан с влязла в сила присъда и административният орган към датата на издаване на оспорения акт не е можел да се позове на това правно основание. Обосновани и законосъобразни са направените от съда изводи за липсата на основания за прекратяване на пълномощията на общинския съветник Костов и съответно обявяването за избран, следващият в листата кандидат, след влизане в сила на § 151 от ПЗР на ЗИД на Изборния кодекс /обн. ДВ, бр. 39 от 26.05.2016 г., в сила от 26.05.2016 г./. Неоснователно е и възражението за нищожност на оспорения административен акт, като противоречащ на влезлите в сила решения на АС П. и ВАС, тъй като същите са мотивирани на основание разпоредбата на чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗМСМА в предходната й редакция, която не е била относима към момента на издаване на процесното второ решение на ОИК Х.. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая прекратяването на пълномощията на избрания съветник Костов и избирането на следващия в листата кандидат, след изменението на чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗМСМА означава постановяването на един незаконосъобразен акт, пряко противоречащ на императивна разпоредба на закона. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на чл. 30, ал. 6 от ЗМСМА, съгласно която в тридневен срок от получаване на документите, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 4, т. 5, 6 и 10, общинската избирателна комисия уведомява общинския съветник, който може да направи писмено възражение пред комисията в тридневен срок от уведомяването му. С тази разпоредба се уреждат случаите, в които преди прекратяване на правомощията на общинския съветник му се дава тридневен срок за възражение и едва след това комисията пристъпва към вземане на решение. Съгласно ал. 7 на същата разпоредба в тридневен срок от получаване на документите, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 4, т. 1, 2, 3, 4, 7, 8, 9, 11, 12 и 13, общинската избирателна комисия обявява за избран за общински съветник следващия в листата кандидат. Тоест за да бъде приложена разпоредбата на чл. 30, ал. 7 от ЗМСМА и да бъде избран следващия кандидат за общински съветник, следва да е налице поне едно от цитираните основания. В настоящия случай обаче към момента на издаване на процесния втори административен акт - Решение № 244 от 22.10.2016 г. по Протокол № 51 от 22.10.2016 г., с което отново е отхвърлено предложението за предсрочно прекратяване на пълномощията на общинския съветник Н. К., не са били налице обстоятелствата по чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗМСМА (изм. и доп., бр. 39 от 2016 г., в сила от 25.06.2016 г.), тъй като не е спорно, че същият не е осъждан с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление от обща характер след избирането му. Предвид това и след като към момента на издаване на атакувания акт не са били налице основания за прекратяване на предсрочните правомощия на общински съветник, съответно липсват и основания за обявяване за избран следващия в листата кандидат. Цитираната в касационната жалба практика е неотносима, тъй като е приложима преди последното изменение на разпоредбата на чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗМСМА. Предвид изложеното настоящият състав счита, че оспореният административен акт е законосъобразен и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу него. Неоснователни са и възраженията във втората касационна жалба срещу Решение № 2459 от 28.12.2016 г. постановено по адм. дело № 2507/2016 г. на АС П., с което съдът е допуснал поправка на ОФГ в диспозитива на решение № 2365 от 13.12.2016 г. по адм. дело № 2507/2016 г. като вместо "О. О. избирателна комисия Х. да заплати ..." е постановено да се чете: "О. М. коалиция "З. Х." да заплати ...". Настоящият състав не споделя твърдението, че в случая е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 248 от ГПК, а не чл. 175 от АПК. Съгласно чл. 175, ал. 1 от АПК, по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Очевидна фактическа грешка е несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на съдебния акт. В решението, чиято поправка е допусната, безспорно е налице несъответствие между действително формираната воля на съда и осъдителната част на диспозитива на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски, а в съответствие чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или жалбоподателят оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минимално възнаграждение за един адвокат, определено по реда на Закона за адвокатурата. Тоест отговорността за разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. В случая производството по делото е било образувано по жалба на МК "З. Х." срещу решение на ответника - ОИК Х., а като заинтересована страна по делото е бил конституиран Н. К. В мотивите на Решение № 2365 от 13.12.2016 г. по адм. дело № 2507/2016 г. по описа на Административен съд П., чиято поправка е допусната, съдът е приел, че жалбата е неоснователна, поради което с диспозитива същата е била отхвърлена. Неправилно обаче съдът е натоварил с разноски административния орган, въпреки че оспореният акт е бил приет за законосъобразен и жалбата срещу него е отхвърлена. В случая е безспорно, че за заинтересованата страна Н. К., актът е благоприятен, а МК "З. Х." е жалбоподателят, чиято жалба е отхвърлена. В този смисъл са и мотивите в решението на съда. Ето защо правилно първоинстанционният е приел, че е допуснал фактическа грешка, като е осъдил ответната страна - ОИК Х., вместо жалбоподателя - МК "З. Х." да заплати на заинтересованата страна Н. К. сторените по делото разноски. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и по отношение на Решение № 2459 от 28.12.2016 г. постановено по адм. дело № 2507/2016 г. на АС П., поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на касационния жалбоподател не следва да се присъждат сторени по делото разноски. Своевременно претендираните от заинтересованите страни Н. В. К. и ПП "Национален фронт за спасение на България" разноски по делото следва да бъдат уважени. Заинтересованата страна Н. В. К. е представлявана от адв. Юруков, представени са пълномощно, списък на разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правно помощ, от който е видно, че за процесуално представителство реално е заплатена в брой сумата в размер на 900 лева. Заинтересованата страна ПП "Национален фронт за спасение на България" е представлявана от адв. Петров, представено е пълномощно, списък на разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правно помощ, от който е видно, че за процесуално представителство реално е заплатена в брой сумата в размер на 1200 лева. Ето защо на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК МК "З. Х." следва да бъде осъдена да заплати на Н. В. К. и ПП "Национален фронт за спасение на България" съответно сумите от 900 лева и 1200 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение