Определение № 198 от 26.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2160/2017 г.

Производството е по реда на чл.95 ГПК. Производството по ч.гр.дело № 2160/2017 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение е образувано по подадена частна касационна жалба вх. № 1228/02.02.2017 г. от Е. Д. М. срещу определение № 200/23.01.2017 г. по ч.гр.дело № 5616/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлена молбата на Е. Д. М. за възстановяване на срока за обжалване на определение № 3956/28.11.2016 г., постановено по ч.гр.дело № 5616/2016 г. на Софийски апелативен съд. В частната жалба е формулирано искане от жалбоподателя да му се предостави правна помощ за процесуално представителство в производството, образувано по същата жалба. Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид молбата и данните по делото намира следното: Жалбоподателят Е. Д. М. е подал молба по ч.гр.дело № 5616/2016 г. на Софийски апелативен съд за възстановяване на срока за обжалване на определение № 3956/28.11.2016 г., постановено по делото. В молбата за изложени обстоятелства, че жалбоподателят-молител се намира в затвора в [населено място], че съобщение за определението е попаднало сред други документи и по невнимание пропуснал срока за обжалването му, че няма адвокат. Искането е за възстановяване на срока за обжалване на определението. Молбата за възстановяване на срока за обжалване е подадена в срока по чл.64,ал.3 ГПК от легитимирана страна. В същата молба Е. М. не е посочил особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64,ал.2 ГПК, които не е могъл да преодолее и поради които е пропуснал срока за обжалване на определение № 3956/28.11.2016 г. по ч.гр.дело № 5616/2016 г. на Софийски апелативен съд, и които обстоятелства да обосноват основателност на молбата. Огромният обем документи, които получава жалбоподателят не е особено непредвидено обстоятелство, както и не представлява непреодолима пречка за обжалване на посоченото определение. С оглед непосочване на твърдения и представяне на доказателства, от които да се установи наличието на особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее претенцията на жалбоподателя по подадената частна жалба вх. № 1228/02.02.2017 г. е очевидно неоснователна. Съгласно чл.24, т.2, пр.1 от Закона за правната помощ правна помощ по чл.21, т.1, 2, и т.3 не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна. Предвидените форми на правна помощ по чл.21 от Закона за правната помощ в редакцията на текста до изменението с Д.в. бр.17/2017 г. са - т.1 – консултация с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело, т. 2 - подготовка на документи за завеждане на дело и т. 3 – процесуално представителство. В настоящият случай жалбоподателят е поискал предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство. Съдът преценява, че се касае за очевидно неоснователна претенция, заявена с частна жалба вх. № 1228/02.02.2017 г. срещу определение № 200 от 23.01.2017 г. по ч.гр.дело № 5616/2016 г. на Софийски апелативен съд и поради това молбата за предоставяне на правна помощ на Е. М. следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение