Решение № 8853 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4308/2014 г.

Решение № 8853 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4308/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Симеон Василев Симеонов от гр. София против решение № 640 от 13.12.2013 г. по адм. дело 689 по описа за 2013 г. на Административен съд - Перник, с което жалбата му е частично уважена, като решение № 1 от 11.02.2013 г. на МКВПМС от приложение № 1 към т. 53 "б" под т. 1355 е отменено в частта за отказа за отпускане на обезщетение до поискания размер и в тази част преписката е изпратена на административня орган за ново произнасяне, а в останалата част жалбата е отхвърлена като неоснователна. Изложените съображения за пороци на съдебно решение се свеждат до нарушения на съдопроизводственото правило на чл. 173, ал. 2 от АПК и до неправилно прилагане на чл. 29, ал. 2 от ПОДМКВПМС и чл. 56, ал. 1, т. 7 от ЗЗБ като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерския съвет не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за недопустимост на касационната жалба на основание чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе, Върховният административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение Административен съд - Перник е отменил оспореното решение № 1 от 11.02.2013 г. от приложение № 1 към т. 53 "б" под т. 1355, издадено от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерския съвет (МКВПМС), в частта, с която на жалбоподателя Симеон Василев Симеонов от гр. София е отказано отпускане на възстановителна помощ в размер над 7477 лв. до 11 160 лв. в съответствие с дадената от експерт-оценителя оценка на вредите на двуетажната жилищна сграда в гр. Перник, ул. "Сини вир" № 154, разрушена от земетресението на 22.05.2012 г. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК съдът е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови решението си в тази част, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила за мотивиране и изясняване на релевантните обстоятелства. Административният орган не е извършил преценка на събраните доказателства, свързани с характера и размера на щетите, наличието или липсата на минимално необходимите битови условия за живеене. Не е посочено основанието, обусловило отпускане на възстановителна помощ в размер на 70% от оценката, дадена от експерт - оценител и поискана от кмета на общината. При новото произнасяне комисията следва да вземе предвид и издадената заповед № 272 от 19.02.2013 г. от кмета на община Перник, с която е разпоредено съответно на конструктивното становище да се премахне жилищната сграда, за която е отпусната помощта. Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК правото на касационно обжалване принадлежи на страните, за които съдебното решение е неблагоприятно. За касатора Симеон Василев Симеонов не е налице правен интерес да обжалва решението в частта, с което подадената от него жалба е уважена. Преценени в съвкупност, приетите за установени обстоятелства по спора и постановеното съдебно решение не засягат по неблагоприятен начин правата и интересите на касатора. Мотивите към съдебното решение не се ползват със сила на присъдено нещо и не подлежат на обжалване отделно от диспозитива. По изложените съображения касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане в частта, с която жалбата е уважена, а образуваното по нея касационно производство - да се прекрати. В останалата част касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК против съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване. С обжалваното решение Административен съд - Перник е отхвърлил жалбата на Симеон Василев Симеонов в частта, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 12 183 лв. за реално причинени вреди, нанесени върху недвижимия имот от природното бедствие и определени със заключението на съдебно-техническа експертиза. За да постанови решението си в тази част, първоинстанционният съд е приел, че помощта от държавния бюджет помощ се предоставя, за да се възстанови засегнатият имот, а не за да се обезщети напълно собственика за претърпените от природното бедствие действителни вреди. Обезщетяване на физически и юридически лица за реално причинените им вреди е допустимо само при и по повод извършване на нормативно установени действия за защита при бедствия, в каквато хипотеза не попада жалбоподателят. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (ПОДМКВПМС - редакция, ДВ, бр. 75 от 2012 г.), към който препраща чл. 55, ал. 3 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ), възстановителната помощ се предоставя чрез кметовете на общини за закупуване на строителни материали, за извършване на строителни услуги или за подпомагане по предложен от общинската комисия начин. Размерът на предоставената за всеки обект помощ се определя по правилото на алинея 2 на чл. 29 (ДВ, бр. 75 от 2012 г.): в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ на лицата по чл. 26, ал. 2 минимално необходимите битови условия по смисъла на допълнителната разпоредба на § 1 - жилище, в което има едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня - тоалетна и едно складово помещение и няма опасност за здравето и живота на гражданите. Съгласно алинея 3 на чл. 29 възстановителната помощ не се предоставя за текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ). В разглеждания случай е установено, че сградата е негодна за обитаване и е предложено разрушаването й, а не възстановяването й чрез закупуване на строителни материали или извършване на строителни услуги, за да се осигурят на живеещите в сградата минимално необходимите битови условия Не намира нормативно основание претенцията на жалбоподателя към МКВПМС за отпускане на възстановителна помощ в размер на стойността на сградата към момента на земетресението (12 183 лв. съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза). Разпоредбата на чл. 56, ал. 1, т. 7 от ЗЗБ предвижда предоставяне на средства за обезщетяване на физически и юридически лица за реално причинените им вреди при или по повод извършването на нормативно установени действия за защита при бедствия при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6. Редът за обезщетяване за вреди, претърпени при или по повод извършването на нормативно установени действия за защита при бедствия, е регламентиран в раздел VI от ПОДМКВПМС. В случая вредите не са претърпени при извършване на нормативно установени действия за защита при бедствия като материалноправна предпоставка за обезщетяване на основание чл. 56, ал. 1, т. 7 от ЗЗБ. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила в отхвърлителната му част. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение,