Определение № 10778 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8637/2024 г.
ВАСШесто отделение10.10.2024reporting judge Юлия Тодорова
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане №1994 по входящ номер №3106 от 31.05.2024 г. Плевен, 05.06.2024 г., на Административен съд - Плевен, в частта, с която съдът е оставил без разглеждане частна жалба от С. Т. Т. от гр.Плевен с вх. № 3106/31.05.2024 г. против Определение №1820/20.05.2024 г. по адм.дело №267/2024 г. на Административен съд - Плевен. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ СЛАВ БАКАЛОВ
Grounds
Производството е по чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на С. Т. Т. от гр. Плевен против Разпореждане №1994 по входящ номер №3106 от 31.05.2024 г. Плевен, 05.06.2024 г., в частта, в която съдът е оставил без разглеждане подадената от него частна жалба с вх. № 3106/31.05.2024 г. против Определение №1820/20.05.2024 г. по адм.дело №267/2024 г. на Административен съд - Плевен. Възразява срещу констатациите на първоинстанционния административен съд, че подадената жалба против Определение №1820/20.05.2024 г. в посочените части е просрочена, като подадена след преклузивния 7 – дневен срок по чл. 230 АПК. Ответната страна – Инспекторат на Висш съдебен съвет не е представил писмен отговор. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане частна жалба от С. Т. Т. от гр.Плевен с вх. № 3106/31.05.2024 год. против Определение №1820/20.05.2024 г. по адм.дело №267/2024 г. на Административен съд – Плевен в обжалваните части, съдът е приел, че при проверка на редовността й същата се явява просрочена, като подадена след преклузивния 7 – дневен срок по чл. 230 АПК. Прието е, че Определение №1820/20.05.2024 г.е изпратено за връчване на Т. и по електронна поща, и чрез призовкар. По електронната поща определението е връчено на 20 май 2024 г., а на адреса по жалбата определението е връчено на 23 май 2024 г., на който адрес е получено лично от Т.. В този случай спрямо първото редовно връчване на оспореното определение, срокът за неговото оспорване изтича на 27 май 2024 г., а с оглед връчването чрез призовкар на адреса, срокът за оспорване изтича на 30 май 2024 г. Съдът намира, че доколкото частната жалба е постъпила в Административен съд - Плевен по електронната поща на 31.05.2024 г., същата е просрочена като подадена след изтичане на законоустановения 7 – дневен срок по чл. 230 АПК. Разпореждането е правилно. Определение №1820/20.05.2024 г. по адм. дело №267/2024 г. на Административен съд - Плевен е съобщено на С. Т. Т. на 20 май 2024 г., видно от приложен документ на лист 49 в кориците на адм. дело №267/2024 г. В него се съдържа изявление с указание кога се счита за връчено електронното съобщение до адресата, предвид разпоредбата на чл. 137, ал.3 АПК, както и, че незабавно следва да потвърди получаването на електронното съобщение с приложенията, чрез изпращане на обратен имейл на адрес delovodstvo@pleven-adms.justice.bg. От данните по адм. дело №267/2024 г. на Административен съд – Плевен не се установява Т. да е потвърдил получаването на електронното съобщение с връчване на Определение №1820/20.05.2024 г. Също така, Определение №1820/20.05.2024 г. по адм. дело №267/2024 г. на Административен съд – Плевен е връчено лично на С. Т. Т. на 23.05.2024 г. – четвъртък, присъствен ден, който на 31.05.2024 г. е подал по електронна поща на Административен съд – Плевен частна жалба, заведена с вх. №3106/31.05.2024 г. по описа на съда против Определение №1820/20.05.2024 г. Съгласно чл. 137, ал. 3, изр. 2 от АПК в случай, че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичане на срока за изтегляне. Жалбоподателят не твърди, че файлът не е изтеглен в 7-дневен срок от получаването му и не сочи датата на която е изтеглен, следователно не може да се позовава на разпоредбата на чл. 137, ал. 3, изр. 2 от АПК. Правилно е прието от съда, че по електронната поща определението е изпратено на 20.05.2024 г., съответно на адреса по жалбата определението е връчено на 23.05.2024 г. със съобщение, като срокът за оспорване в последния случай изтича на 30.05.2024 г. и се брои съгласно правилото на чл. 60, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Обосновано административният съд е достигнал до извод, че частна жалба от С. Т. Т. от гр. Плевен с вх. № 3106/31.05.2024 г. против Определение №1820/20.05.2024 г. по адм.дело №267/2024 г. на Административен съд - Плевен е просрочена, защото е подадена на 31.05.2024 г., след срока по чл. 230 от АПК и не подлежи на разглеждане по същество. Твърденията, сочени от жалбоподателя пред настоящата инстанция не водят до различен правен извод относно правилността и обосноваността на изводите на решаващия съд за недопустимостта на частната жалба срещу обжалваното разпореждане на административния съд в посочените части. Предвид изложеното, не са налице основания за отмяна на обжалваното разпореждане и същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,
Cited provisions
6- чл. 230 АПК
- чл. 137, ал. 3 АПК
- чл. 144 АПК
- чл. 60, ал. 5 ГПК
- чл. 137, ал. 3
- чл. 213, ал. 7