Определение № 618 от 02.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 344/2020 г.

Производство по чл. 295 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Агросистема - 01“ ЕООД срещу решение № 331/14.11.2019 г. по в. т. д. № 503/2019 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 318/13.06.2017 г. по т. д. № 731/2016 г. на Окръжен съд Пловдив за отхвърляне на предявения от „Агроситема – 01“ ЕООД срещу Кооперация „Хисар - Агра“ и Д. Т. Кощилаков иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване, че ответниците дължат сума в размер на 45 000 лв. по силата на запис на заповед, издадена на 21.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2016 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 8019/2016 г. на Районен съд Пловдив.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като са формулирани въпроси, които според касатора са обусловили изхода на спора пред въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Кои са релативни възражения, имащи характер на правопогасяващи с оглед възникване на последващи след падежната дата на записа на заповед изискуеми задължения на същите основания за изпълнението на които е издаден записа на заповед и при положение, че първите са просрочени и длъжникът е в забава по тях?“

2. „Следва ли да се провежда разграничение в характера на възникналите след падежната дата задължения при издаден запис на заповед за обезпечаване на възникнали преди и след издаването му, но преди падежа му задължения с оглед преценка задълженията, възникнали след падежа, обхващат ли се от гаранционно обезпечителната функция на записа на заповед?“

3. „Следва ли да се държи сметка за периодиката в хипотезата на учредени дълготрайни търговски отношения, неизпълнението по които се обезпечава чрез запис на заповед с оглед падежа, определен в ценната книга?“

4. „Каква е корелацията между вземането, произтичащо от записа на заповед и каузалното отношение, по повод на което същият е издаден с оглед заявения размер на вземането по записа на заповед и установения размер на задължението по каузалното отношение и може ли записът на заповед като гаранционно обезпечителен документ да съдържа по – висок размер на вземането, покриващ евентуални вреди и санкции от неизпълнение на каузалното задължение?“

В изложението се сочи противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС и такава, формирана по реда на чл. 290 ГПК – т. 17 на ТР № 4/2013 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 8/2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 74/2019 г. по гр. д. № 2999/2018 г. на IV ГО, решение № 13/2017 г. по т. д. № 2642/2015 г. на I ТО, решение № 20/2018 г. по т. д. № 1151/2017 г. на I ТО, решение № 38/2015 г. по т. д. № 1008/2014 г. на I ТО, решение № 202/09.12.2014 г. по т. д. № 600/2012 г., решение № 125/2005 г. по гр. д. № 528/2004 г. на I ТО, решение № 59/29.05.2019 г. по т. д. № 1680/2018 г. на II ТО, решение № 94/2015 г. по т. д. № 829/20114 г. на I ТО.

При изложените доводи в касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, а предявеният иск да бъде уважен с присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.

От ответниците по касация Кооперация „Хисар - Агра“ и Д. Т. Кощилаков не е подаден отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

По развилия се между страните спор е постановено предходно решение на Апелативен съд Пловдив, отменено от ВКС, II ТО по т. д. № 850/2018 г. при извод, че издаденият в полза на ищеца „Агросистема - 01“ ЕООД запис на заповед е редовен от външна страна. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, който да се произнесе по наведените от ответниците релативни възражения.

За да потвърди първоинстанционния акт, въззивната инстанция е счела за основателни и двете, наведени от ответниците правоизключващи възражения, основани на каузалното правоотношение, сочено като основание за издаване на процесния запис на заповед. В мотивите на въззивното решение е обоснована липса на доказателства, които да сочат на извод, че ценната книга обезпечава бъдещи задължения на ответниците, възникващи след посочения в нея падеж, както и липса на доказателства, че с нея се обезпечават техни периодични задължения. Поради това е прието, че правно невъзможно е вземанията на ищеца за цената на доставени стоки по каузалното правоотношение да са били предварително обезпечени с издаване на ценната книга, тъй като са с падеж, следващ падежа на същата. При анализ на представените фактури и приетото по делото експертно заключение от въззивния съд е счетено, че вземанията на ищеца към ответника, чието изпълнение е било обезпечено с процесния запис на заповед, са само тези по фактури №№ 1145/17.10.2013 г., 1154/02.12.2013 г., № 1155/16.12.2013 г. и то за мораторната лихва. При възприемане заключението на съдебно - счетоводната експертиза от решаващия съд е обоснован довод, че вземанията по тези три фактури са погасени чрез плащане, тъй като не са установени счетоводно незакрити вземания по тях нито за главниците, нито за претендираните от ищеца мораторни лихви. В заключение от Апелативен съд Пловдив е прието, че при твърдяна от самия ищец каузална обвързаност на вземането му по записа на заповед от 21.01.2013 г. и вземанията му по описаните в исковата молба девет фактури при недоказано съществуване на притезанията по фактурите с №№ 1145/17.10.2013 г., 1154/02.12.2013 г., № 1155/16.12.2013 г. към датата на устните състезания, съответно недоказана правната връзка между вземанията по останалите шест фактури и процесния запис на заповед, то предявеният от „Агросистема - 01“ ЕООД иск по чл. 422 ГПК е неоснователен.

Не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационната жалба до контрол относно законосъобразност на постановеното от Апелативен съд Пловдив решение.

Първи, втори и четвърти въпроси, формулирани от касатора, не удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, да са от значение за формиране волята на въззивната инстанция и да извеждат материалноправен или процесуалноправен проблем. Въпросът, поставен под номер едно, изобщо няма характеристиката на правен, тъй като предполага фактологически отговор. Следва да се има предвид, че задължение на касатора, а не на настоящата инстанция, е да изведе правния проблем и да го постави за отговор, каквото не е осъществено в случая. Въпросът под номер две съдържа вътрешно противоречие, но дори смисълът му да бъде изведен чрез уточнение, той и въпрос номер четири са хипотетично зададени и не кореспондират с приетите от въззивния съд за осъществени факти. Въпросите са предпоставени от твърдения, които не са анализирани в мотивите на въззивното решение. Установената от решаващият състав фактическа обстановка не сочи на възникнали преди и след издаване на ценната книга, но преди настъпване на падежа по нея каузални задължения, а на задължения, които са възникнали почти три години след датата на този падеж. Във въззивното решение изобщо не е обсъждан въпросът за корелацията между размера на вземането по записа на заповед и този на вземането по каузалното правоотношение. По изложените причини обсъжданите три въпроса се явяват извън предмета на спора и не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Те не удовлетворяват общия селективен критерий за достъп до касация, поради което изключена се явява възможността за осъществяване на факултативния касационен контрол.

Въпрос три също не може да послужи за позитивна селекция на касационната жалба, тъй като въззивната инстанция не е приела наличието на периодични задължения, които предявеният за плащане запис на заповед обезпечава. Обективиран е точно обратният извод – че са налице отделни правоотношения по доставка и продажба, от които са възникнали вземания с падеж далеч след датата, която е вписана като падеж за изпълнение по ценната книга. Недопустимо е осъществяването на факултативен касационен контрол, когато касаторът формулира въпрос, предполагащ проверка правилността на възприетите от въззивния съд фактически изводи или обсъждане на събраните по делото доказателства. Тази проверка може да бъде осъществена едва във фазата на проверка за законосъобразност, но не и в производството по чл. 288 ГПК. За пълнота следва да се посочи, че цитираното от касатора решение № 74/2019 по т. д. № 2999/2018 г. на IV ГО на ВКС не съдържа отговор на правен въпрос, който има значение за изхода на спора по настоящото дело. В него е изведено разбирането, че менителничният документ като обезпечение може да бъде издаден преди, едновременно или след възникване на обезпеченото задължение. По същество в решението касационната инстанция е анализирала съвпадението между падежите на задължението по менителничния ефект и обезпеченото с него задължение по заемно правоотношение. Решение № 125/2005 г. по гр. д. № 528/2004 г. на I ТО на ВКС разрешава въпроса за принципната допустимост на релативните възражения, от което разбиране въззивната инстанция не се е отклонила. В решение № 59/2019 г. по т. д. № 1680/2018 г. е даден отговор в обратния на твърдения от касатора смисъл. В него е прието, че записът на заповед не може да обезпечава вземания по каузално правоотношение, които не са изискуеми към датата на падежа на ценната книга, тъй като в противен случай би се стигнало неоснователно до предварително реализиране на обезпечителната функция на записа на заповед.

Касационната инстанция намира, че, след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд Пловдив.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС