Решение № 14998 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12210/2017 г.

Решение № 14998 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12210/2017 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" (МДТ) при община Русе против решение № 20 от 14.08.2017 г., постановено по адм. дело № 137/2017 г. по описа на Административен съд (АС) – Русе, с което е отменен Акт за установяване на общински публични вземания (АУОПВ) № СУД-000144/23.01.2017 г., издаден от орган по приходите при община Русе, изменен с решение № 30/21.03.2017 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Русе. В касационната жалба и допълнително в уточнението към нея, се поддържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие на обосноваващите го правни изводи с императивни разпоредби на ЗМДТ. Касаторът защитава тезата, че данъчното облекчение по чл. 59, ал. 1 ЗМДТ за собствениците на превозни средства с фабрично поставено катализирано устройство не действа автоматично, а по аргумент от чл. 54, ал. 6 и чл. 54, ал. 3, т. 5 ЗМДТ следва да бъде предявено чрез подаване на данъчна декларация с прилагане на документите, установяващи съществуването на обстоятелство, водещо до намаляване на задължението. Акцентира, че по делото не е спорно, че данъчна декларация по чл. 54, ал. 6 ЗМДТ не е подавана, поради което данъкът върху превозното средство (ДПС) е законосъобразно установен въз основа на базата данни в информационен масив на Дирекция МДТ при община Русе. Претендира отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването срещу АУОПВ бъде отхвърлено като неоснователно. Ответникът - Р. Стойчева от [населено място], [улица], ет. [номер], не се представлява в с. з. и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. § 2 ДР на ДОПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, по отношение на която постановеното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С атакуваното съдебно решение е отменен горепосочения АУОПВ, с който на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, в тежест на Р. Стойчева са установени задължения за ДПС за периодите: 2012, 2013, 2014, 2015 и 2016 г. за лек автомобил "Фолксваген Битъл" с рег. [рег. номер на МПС], в общ размер на 238, 63 лв., от които: 190, 02 лв. - главница и 48, 61 лв. – лихви за просрочие. За да обоснове извод за незаконосъобразност на АУОПВ, първоинстанционният съд е приел се установено, че като собственик на описания в акта лек автомобил, Р. Стойчева е данъчно задължено лице съгласно чл. 53 ЗМДТ и същата дължи ДПС по чл. 52, т. 1 с. з. Представените пред съда писмени доказателства, сочещи наличие на фабрично вграден катализатор, са преценени от АС - Русе като даващи основание за ползване на данъчната преференция по чл. 59, ал. 1 ЗМДТ. Съглано посочената норма за превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW включително, снабдени с действащи катализаторни устройства и несъответстващи на екологичните категории "Евро 3", "Евро 4", "Евро 5", "Евро 6" и "EEV", определеният по чл. 55 данък за съответната година се заплаща с намаление от 20 до 40 на сто по решение на общинския съвет. Съдът е констатирал, че документите, установяващи възможност за прилагане на цитираната разпоредба не са били налични към данъчната партида на лицето, а имат отношение към правилното определяне размера на установените с АУОПВ задължения. Поради това е отменил акта и е върнал преписката на органа за ново произнасяне и преценка на основанието за ползване соченото данъчно облекчение. Решението е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон. Няма спор за това, че адресатът на процесния АУОПВ – Р. Стойчева, е задължено лице за данъка по чл. 52, т. 1 ЗМДТ за притежавания от нея обект на облагането - лек автомобил "Фолксваген Битъл" с рег. [рег. номер на МПС]. Превозното средство е декларирано с данъчна декларация вх. № 1854003642 от 17.05.2012 г., въз основа на която е открита съответната данъчна партида. Декларацията е депозирана при действалата редакция на чл. 54, ал. 1 ЗМДТ (ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.), съгласно която в двумесечен срок от придобиването собственикът на превозното средство е следвало да го декларира пред общината по постоянния си адрес. Въз основа на посочените в декларацията характеристики на автомобила са начислени задължения за ДПС съгласно правилата по чл. 55 ЗМДТ по години и ставки, приети от Общински съвет – Русе с издадената Наредба за определяне на размера на местните данъци и такси на територията на община Русе. В сроковете по чл. 60, ал. 1 ЗМДТ данъкът по чл. 52, т. 1 ЗМДТ не е бил внесен, поради което на задълженото лице е изпратено съобщение за дължимите публични общински вземания. С последното е започнало установителното производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК, приключило с издаването на процесния АУОПВ. В първоначално подадената данъчната декларация на 17.05.2012 г. не е било посочено, че превозното средство е снабдено с действащо катализаторно устройство, което самата оспорваща потвърждава в жалбата си до първоинстанционния съд. Това обстоятелство съгласно приложимата към датата на декларирането норма на чл. 59, ал. 1 ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г.) представлява основание за намаляване на дължимия ДПС с 50 на сто. Същевременно данни за наличие на основанието за ползване на данъчната преференция не са се съдържали, нито в базата данни от информационния масив на Дирекция "МДТ" при община Русе, нито в тези на ОД на МВР – "Пътна полиция" гр. Русе. По тази причина общинската администрация е определила ДПС по правилата в чл. 55 ЗМДТ без коментираното данъчно облекчение. Едва след издаването на АУОПВ жалбоподателката се е снабдила и е представила пред съда удостоверение и служебна бележка, издадени от оторизирани представители на производителя, в които е посочено, че въпросното превозно средство е произведено с каталитичен неутрализатор без период на експлоатация. При това положение преценката на съда е сведена до това дали новоустановеното пред него обстоятелство релевира незаконосъобразност и съответно, съставлява основание за отмяна на издадения АУОПВ. Даденото от първоинстанционния съд правно разрешение на казуса е неправилно. Основателно касаторът сочи, че при действащата регламентация на чл. 54 ЗМДТ (ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) за ползването на данъчно облекчение не е достатъчно да са налице нормативно установените предпоставки за възникване на правото на преференция - необходимо е и това право да бъде упражнено чрез неговото предявяване по реда и по начина, регламентиран в чл. 54, ал. 6 с. з. (предишна ал. 3). Според последната разпоредба, собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение с данъчната декларация по ал. 4 или с подаване на нова данъчна декларация. Визираната данъчна декларация по ал. 4 е тази, която се подава първоначално и в изключителните случаи по чл. 54, ал. 3, т. 1 – 5 ЗМДТ, а нова данъчна декларация - тогава, когато с първоначалната не е заявено основанието за ползване на данъчно предимство. Анализът на нормативната уредба безспорно сочи, че данъчното облекчение по чл. 59, ал. 1 ЗМДТ не се прилага служебно, а е обусловено от активното поведение на правоимащото лице. Нещо повече, в тази хипотеза тежестта за доказване на основанието за прилагането му е изцяло на собственика. Негово е и задълженото да представи необходимите документи, доказващи материалноправните предпоставки на данъчната норма, въз основа на която претендира намаление на данъчната тежест. В случая, след като в първоначалната данъчната декларация, подадена при действащата към придобиването редакция на чл. 54, ал. 1 ЗМДТ жалбоподателката не е посочила релевантните характеристики на автомобила, даващи й основание да ползва данъчно облекчение по чл. 59, ал. 1 ЗМДТ, същата съобразно изискването на чл. 54, ал. 6 ЗМДТ (предишна ал. 3) е следвало да подаде нова данъчна декларация. По делото липсват доказателства и не се твърди, че е изпълнена процедурата съгласно цитираните нормативни предписания, респ. няма данни от страна на задълженото лице да е предявена коментираната данъчна преференция. При това положение органите на общинска администрация са процедирали законосъобразно и в съответствие с наличните при тях данни са определили размера на дължимия ДПС. Представените едва при съдебното обжалване на АУОПВ писмени доказателства, макар и индикиращи право на данъчно облекчение, доколкото, от една страна, не са заявени по предвидения в закона ред и начин, не могат да обосноват извод за незаконосъобразност на издадения АУОПВ № СУД-000144/23.01.2017 г. От друга страна, прилагането на преференцията по чл. 59, ал. 1 ЗМДТ е обусловено от установяването на релевантното обстоятелство, че вграденото при производството на автомобила катализаторното устройство е "действащо". Това съответно се доказва след изпитвания и анализи, извършвани от акредитирана от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" лаборатория и от лица със специална техническа компетентност. В този смисъл са задължителните за администрацията разяснения на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (Разяснение № 2-588 от 26.07.2017 г. относно данъчното облекчение по чл. 59, ал. 1 ЗМДТ за превозни средства, снабдени с катализаторни устройства, Разяснение № 07-00-6 от 26.06.2008 г. относно прилагането на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ, Разяснение № 08-Т-6 от 6.06.2008 г. относно данъчното облекчение за превозни средства с мощност на двигателя до 74 кW вкл., снабдени с действащо катализаторно устройство). Игнорирайки законовия ред за ползване на данъчната преференция и начина, по който се установява наличието на материалноправните предпоставки по чл. 59, ал. 1 ЗМДТ, съдът погрешно е дал решаващо за спора доказателствено значение на документите, издадени от представителствата на производителя за наличие на фабрично вграден катализатор, и въз основа на индиции е формирал извод за наличие на сочената от задълженото лице данъчна преференция. Нещо повече, дори да се приеме, че има данни за съществуването на действащо катализаторно устройство в автомобила, а доказателства съгласно горепосочените разяснения на изпълнителния директор на НАП не са налични, то съдът отново е процедирал неправилно, връщайки административната преписка на органа за ново произнасяне. Последният не разполага с друга възможност при условие, че и към настоящия момент не е подадена визираната в чл. 54, ал. 6 ЗМДТ данъчна декларация, респ. ползването на данъчното облекчение от собственика на автомобила не е предявено по надлежния ред. Както се посочи, изхождайки от принципите за законност и обективност в работата на проходната администрация съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, вр. чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, органът не може да прилага установената в ЗМДТ преференция служебно. В случай, че собственикът на превозното средство се снабди с документ, удостоверяващ наличие на действащо катализаторно устройство, няма пречка бидейки задължено за ДПС лице, да подаде нова данъчна декларация съгласно чл. 54, ал. 6 ЗМДТ, в която да е отбележи наличието на характеристиките, представляващи основание за ползване на визираното в чл. 59, ал. 1 ЗМДТ предимство. При това положение обаче, след като лицето е представило след първоначалното деклариране документите, установяващи основание за ползване на данъчната преференция, облекчението следва да се ползва от началото на месеца, следващ месеца, през който документът е представен (Арг.: чл. 60, ал. 9 ЗМДТ), т. е. за в бъдеще. Така е така, защото обстоятелството налице ли е действащо катализаторно устройство на превозното средство може да се установи само към настоящия момент, освен ако не съществува технически метод, чрез който да се докаже, че то е било в техническа изправност още при първоначалното деклариране. При всички случаи обаче следва да се изпълни процедурата по чл. 54, ал. 6 ЗМДТ, а провеждането на такава няма данни да е инциирана от задълженото лице. Гореизложеното обосновава крайния извод на настоящата инстанция, че атакуваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, а жалбата на Р. Стойчева срещу АУОПВ № СУД-000144 от 23.01.2017 г., като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Касаторът, имащ право на разноски по делото съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК, не ги е претендирал, поради което такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, вр. § 2 ДР на ДОПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение