Определение № 219 от 19.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2633/2017 г.

Производството е по реда на чл. 250 и чл.248 от ГПК. Образувано е по молба вх.№7937/14.07.2017г. на Д. С. Д., с която се иска допълване на определение №261 от 12.07.2017г. на ВКС, Трето ГО, постановено по ч.гр.д. №2633/17г., както и изменение на същото в частта за разноските. Молбата за допълване молителят обосновава с непълнота на произнасянето като твърди, че съдът е пропуснал да препрати молбата му за отмяна на атакуваното решение за разглеждане от компетентния СРС, в който смисъл се позовава и на чл.118 ал.2 ГПК; че съдът не се е произнесъл по съдбата на гр.д.№65077/2016г. на СРС и по постановеното в това производство определение №18800 от 17.11.2016г. Искането е съдът да се произнесе „по определение №18800 от 17.11.2016г.” по гр.д. №65077/2016г. на СРС като съобрази, че оттегля всичките си молби за оттегляне на иска по това дело - гр.д.№65077/2016г. на СРС; да изпрати молбата му за отмяна, подадена по гр.д.№ 1937/2007г. на СРС за продължаване на производството при друга правна квалификация; да допълни определението си като даде конкретизация на понятието спорна съдебна администрация и тъй като производството продължава да е висящо, да измени определението си в частта за разноските като не присъжда такива в размер на 300лв. на насрещната страна. Ответната по молбата страна С. Н. чрез адв. П. взема становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в настоящия си състав намира, че не е необходимо искането да се разгледа в открито заседание, поради което го разглежда в закрито и след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 250 и чл.248 ГПК, намира следното: Молбата за допълване и за изменение в частта за разноските е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството по делото е образувано по частна жалба на Д. С. Д. срещу определение № 166 от 31.05.2017г., по гр. д. № 2142/2017г., по описа на ВКС, IV ГО, в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба с вх. № 1027708 от 23.02.2016 г., уточнена с молби с вх. №№ 1048579/29.03.2016г., 1178229/28.11.2016г. и 5032628/06.03.2017г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на влязлото в сила решение №212/16.07.2009г., постановено по в. гр. д. № 314/2008г. по описа на Софийски градски съд в частта относно присъдената в тежест на молителя издръжка, и производството е прекратено. С определение №261/12.07.2017г. по ч.гр.д.№2633/2017г. съставът на ВКС, ІІІ ГО, се е произнесъл по цялото искане за отмяна на определението в обжалваната част, като е намерил, че то е неоснователно и е потвърдил същото - определение № 166 от 31.05.2017г., по гр. д. № 2142/2017г., по описа на ВКС, IV ГО, в обжалваната част. Няма непълнота на определението, която да бъде преодоляна по реда на чл. 250 ГПК. Следва да се има предвид, че проверката за законосъобразност на извършените по гр.д.№ 65077/2016г. на СРС съдопроизводствени действия, както и за валидност, допустимост и правилност на постановеното по това дело определение №18800 от 17.11.2016г., в това число и за администриране на квалифицираната от СРС „искова молба” вх. № 8024117 от 15.11.2016г. като молба за отмяна, е извън предмета на ч.гр.д.№ 2633/2017г., поради което и исканията досежно тях са неотносими към настоящото производството. По молбите за оттегляне на иска, по който е образувано гр.д.№ 65077/2016г., за продължаване на производството по същото, за проверка на постановеното по това дело определение, за администриране на молба вх.№8024117 от 15.11.2016г., настоящият състав е недопустимо да се произнася. Произнасянето по тези молби, респективно по администрирането на жалби или молби за отмени, подадени в рамките на това производство, компетентен е СРС. В този смисъл искането за допълване на определение №261 от 12.07.2017г. на ВКС, Трето ГО, постановено по ч.гр.д. №2633/17г., е неоснователно и следва да се остави без уважение. За пълнота на изложението следва да се посочи, че Определение № 166 от 31.05.2017г., по гр. д. № 2142/2017г., по описа на ВКС, IV ГО, в останалата му част е влязло в сила. Съгласно същата е постановено, че по молба вх.№ 5951 от 29.03.2017г. следва да се произнесе СРС, комуто делото да се изпрати след влизане в сила на определението. Поради това за съставът, произнесъл се по ч.гр.д.№ 2633/2017г., е отсъствало задължение за ново разпореждане в същия смисъл. Неоснователно е и искането за допълване на определението чрез разясняване на понятието спорна съдебна администрация, както и за преквалифициране на молбата за отмяна. Съгласно нормата на чл.250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Неразбирането на точния смисъл на определени юридически понятия, за които в обжалваното пред настоящия състав определение е дадено пълно и ясно разяснение, не е основание за допълване по смисъла на чл.250 ГПК. За страната съществува процесуалната възможност за нуждите си да получи необходимата адвокатска помощ от избран от нея адвокат. В тази връзка неоснователно е и искането за преквалифициране на молбата за отмяна. В случая наличието на друг ред за защита на молителя е едно от основанията за оставяне на процесната молба за отмяна без разглеждане. Кой път на защита ще избере същият, зависи от самия него – дали ще предяви иск за прекратяване на издръжката поради наличието на ново обстоятелство, представляващо основание за такова прекратяване, или иск за връщане на суми за издръжка, платени без основание или на отпаднало основание, или ще сезира съда с друга искова претенция. Това решение е изцяло във властта на молителя. Във всички случаи обаче това следва да стане с предявяване на нов иск в отделно производство. Няма предвиден процесуален ред, по който молбата за отмяна, предмет на настоящото производство, да бъде преквалифицирана в друга искова молба. В този смисъл позоваването на чл.118 ал.2 ГПК е неуместно. Неоснователно е и искането за изменение на определението в частта за разноските. Единственият довод на молителя е, че тъй като производството продължава в СРС като спорна съдебна администрация, то той не следва да понася разноските на насрещната страна. Това твърдение е необосновано и е неоснователно. Присъдените с определението разноски в размер на 300лв. са за осъществено процесуално представителство и защита в производството по ч.гр.д.№2633/2017г. Това производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт, с който подадената от молителя частна жалба е счетена за неоснователна и обжалваното определение е потвърдено. С оглед този изход на спора съдът е постановил в тежест на жалбоподателя сторените от ответника по жалбата разноски. Предвид на това не са налице предпоставки за изменение на определението в частта на разноските в поддържания от молителя смисъл. В заглавната част на молбата е посочено и основанието по чл.247 ГПК - за поправяне на грешка. В молбата обаче не са изложени доводи, съображения и искане по смисъла на чл.247 ГПК, поради което и настоящият състав не се произнася по последното. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение