Определение № 387 от 25.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3087/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на К. И. Б. [населено място] срещу определение от 05.06.2017г., по гр.д. 3013/15г. на Софийски апелативен съд. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение и иска то да бъде отменено. Частната жалба е подадена в срок и е допустима. При разглеждането на частната жалба по същество и след преценка на данните по делото и доводите на страните, ВКС намира следното: К. Б. е подал частна жалба с вх.№ 11918/ 16.08.2016г. по описа на САС срещу разпореждане на същия съд от 03.08.2016г. за връщане на частна жалба с вх.№ 8484/ 10.06.2016г.. С разпореждане от 12.05.2017г., съдията докладчик е оставил подадената частна жалба без движение и е указал на жалбоподателя да представи документ за платена д.т. 15лв. по сметка на ВКС. Съобщението за разпореждането е получено лично от К.Б. на 30.05.2017г.. С молба от 02.06.2017г. жалбоподателят е поискал освобождаване от задължението за плащане на държавната такса от 15лв. като във връзка с искането си е представил Декларация за материално и граждански състояние, според която няма никакви доходи, освен инвалидна пенсия в размер на 185,59лв. и не притежава недвижими имоти. Софийският апелативен съд е поискал и получил справка от Службата по вписванията, от която е видно, че по партидата на К. Б. и вписано решение за съдебна делба, установяващо право на собственост върху идеални части от два недвижими имоти: пристройка към вилна сграда в [населено място], м. С.- Д. и апартамент в [населено място] на [улица]. Освен това в Имотния регистър е извършено вписване на възбрана и на доброволна ипотека върху имот, собственост на К.Б., представляващ вилна сграда, заедно с дворно място в [населено място], ж.к. С. Д. 2. След получаването на писмото от Службата по вписвания, Софийският апелативен съд е отхвърлил молбата за освобождаване от задължението за плащане на д.т. от 15лв.. При тези данни, ВКС намира, че частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 83, ал.2, т.2 ГПК, в производството по освобождаване от държавна такса, съдът взема предвид имущественото състояние, удостоверено с декларация. По този начин законът придава материална доказателствена сила на декларацията като частен свидетелстващ документ относно имущественото състояние на молителя. Същата материална доказателствена сила имат и официалните свидетелстващи документи за отразените в тях факти /чл. 179, ал.1 ГПК/. Безспорно вписването на актове в Имотния регистър, с които се установява право на собственост има удостоверително значение за съществуването на тези актове, които имат материална доказателствена сила относно правото на собственост. Когато има противоречие между декларацията за имущественото състояние и вписването в Имотния регистър, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал.1 ГПК/, съдът следва да приеме за недоказан факта, на който страната основава искането си, а в хипотезата на чл. 83, ал.2 ГПК този факт е имущественото състояние на молителя. В случая доколкото има противоречие между декларацията за имуществено състояние и вписването в Имотния регистър, то следва, че молителят К. Б. не е доказал имущественото си състояние. Тъй като имущественото състояние е едно от обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид по чл. 83, ал.2 ГПК, то молбата за освобождаване от държавна такса е неоснователна. Воден от горното, ВКС,