Определение № 505 от 04.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1238/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. С. В.,[населено място], подадена от пълномощника му адвокат А. М., срещу въззивно решение №69 от 12.02.2010 г. по гр. дело №66/2010 г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено решение №844 от 09.11.2009 г. по гр. дело №1399/2009 г. на П. районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца е законно, защото е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в течение три работни дни - 04.09.2008 г., 05.09.2008 г. и 08.09.2008 г. Ответникът по касационната жалба [фирма],[населено място], оспорва жалбата. Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси относно задължението на съда да обоснове защо кредитира показанията на заинтересовани свидетели и виновно ли е неявяването на работа ако това се дължи и е пряка последица от заплахите за живота и здравето му, Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №69 от 12.02.2010 г. по гр. дело №66/2010 г. на П. окръжен съд. Първият повдигнат от касатора правен въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не е решен в противоречие с практиката на ВКС, не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В съответствие с задължителната съдебна практика, включително и тази представена от касатора, въззивният съд е преценявал свидетелските показания с оглед всички данни по делото като е съобразил начина на узнаване на правно релевантните факти и способността и желанието на свидетелите вярно да ги възприемат и добросъвестно да ги възпроизведат. Вторият повдигнат въпрос не обуславя крайното решение. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Това е така, защото в случая по делото са събрани доказателства, че работодателят е отправил заплахи към ищеца ако откаже да работи извънредно в празничен ден – 06.09.2008 г., а не и ако въобще се явява на работа, включително и в работните дни преди тази дата. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.