Определение № 510 от 24.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 468/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Жалбоподателят “Е” АД – София обжалва определение № 2658/18.02.2010 г., постановено по ч.т.д. № 9701/2009 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, първи въззивен състав, с което е потвърдено разпореждане от 3.07.09г. на СРС, 57 състав, постановено по гр.дело №25388/2009г., с което е върната искова молба вх. №31571/15.05.2009г. Жалбоподателят моли отмяна определението, като неправилно и твърди, че същото противоречи на определение №420/6.11.2008 г. по гр.д. № 1347/2008 г. на ВКС, ІІг.о. и на определение №205 от 11.05.2009г. по ч.гр.дело № 92/2009г. на ВКС, ІІ г.о. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи процесуалния въпрос “свързан с неуважаване на частна жалба срещу определение, с което не е уважено искане за възстановяване на срок и е върната исковата молба”. Ответникът “ ТМ И. ” ЕООД- Л. не взема становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение на въззивен съд, с което се потвърждава разпореждане преграждащо производството по делото и по отношение на нея, съгласно чл.274, ал.3 от ГПК намира приложение чл.280, ал.1 от ГПК. При преценка на допустимостта на касационното обжалване ВКС-ТК-І то.о. приема следното: За да постанови обжалваният резултат, Софийски градски съд е приел, след постановяване на разпореждането за връщане на исковата молба на ищеца от 3.07.2009г., съдът не разполага с процесуалната възможност да отмени разпореждането си, а доколкото са извършени от страна на ищеца действия след тази дата по отстраняване на нередовностите на исковата молба, същите са ирелевантни. Без правно значение се явява и подадената от страна на ищеца молба за възстановяване на срока за изпълнение на разпореждането на съда за отстраняване на нередовността на исковата молба. Частният жалбоподател не е формулирал процесуалноправния въпрос от значение за крайния изход на делото, поради което не е осъществена основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК – посочване на материалноправния или процесуалноправен въпрос от значение за крайния изход на делото. Обуславящ крайния изход на делото е процесуалния въпрос в какъв срок трябва да бъде изпълнено разпореждането на съда по чл.129, ал.2 ГПК във връзка с чл.127 ал.1, т.3 и т.4, чл.128, т.2 ГПК и в какъв срок може да бъде подадена молба за продължаване на срока по чл.64, ал.2 ГПК. Не е осъществена и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради отсъствие на сходство на разгледаните въпроси. В определение №420 от 6.11.2008г. ВКС се е произнесъл по правото на страната в процеса да иска възстановяване на срок за внасяне на ДТ по касационна жалба, т.е. за извършване на процесуални действия от страната след постановен от съда съдебен акт във фазата на обжалването му. С определение №205 от 11.05.2009г. ВКС се е произнесъл по искане по чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на срок за обжалване на пропуснат срок, поради особено непредвидими за страната обстоятелства. По конкретното дело жалбоподателят е искал да му бъде възстановен срок по чл.64, ал.2 ГПК с молба, подадена след разпореждането за връщането на исковата молба, с което напрактика производството по делото се прекратява. По аргумент на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК съдът не може сам да отмени определение, с което се прегражда производството по делото, какъвто резултат би се постигнал ако се приеме за правилна тезата на жалбоподателя. С оглед на приетото, основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК не е налице. Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, Първо отделение в настоящия си състав