Определение № 9962 от 25.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8833/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на Управителния съвет, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт Д. И. срещу Определение № 1651/22.05.2024 год., постановено по КАНД № 419/2024 год. по описа на Административен съд - Русе. Заявено е твърдение, че оспореното определение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушаване на процесуалния закон, в частност – при липса на законоустановено основание за спиране на производството. Развити са доводи, че основанията за спиране на производството са изчерпателно и ограничително изброени в чл. 229, ал. 1 от ГПК, като сред тях не фигурира висящо производство по преюдициално запитване, респ. до издаване на преюдициално заключение пред Съда на Европейския съюз извън изрично предвидената хипотеза на чл. 631, ал. 1 от ГПК, която е относима само към производството по което е направено запитването. Според оспорващия, в ЗАНН, който регламентира правилата за обжалване на Електронен фиш не е предвидена процедура за спиране на съдебното производство. Твърди се, че в глава дванадесета от АПК също не се съдържат никакви разпоредби относно спиране на касационното производство. С оглед на това и поради липсата на особени правила в ЗАНН и изричните разпоредби на АПК е приложим чл. 84 от ЗАНН, съгласно който за производството по касационни жалби пред административен съд приложение намират разпоредбите на НПК. В тази връзка е формиран извод, че разпоредбата на чл. 144 от АПК, допускащ субсидиарното прилагане на ГПК е неотносим към настоящото производство. Тълкувайки разпоредбите на чл. 25 и чл. 488 от НПК, оспорващия е обобщил, че производството по делото се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, т.е. единствено съдът, който е направил преюдициално запитване е компетентен да спре делото. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на Определение № 1651/22.05.2024 год., постановено от Административен съд – Русе за спиране на производството по КАНД № 419/2024 год. по описа на съда и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Заявено е и искане да не бъдат присъждани разноски на ответната страна (в случай на заявени такива), доколкото не е налице окончателен акт за приключване на спора по същество, като в подкрепа на това искане е направено позоваване на съдебната практика на ВАС, обективирана в множество изрично посочени съдебни актове. В срока по чл. 232 от АПК, ответникът по частната жалба – „ДЕПОСИТО“ ЕООД с ЕИК 201722819 със седалище в гр. София представлявано от управителя Н. П. Е. не изразява становище по оспорването. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на оспорване съдебен акт от лице с правен интерес от оспорване, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Русе е образувано по повод депозирана от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на Управителния съвет, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт Д. И. касационна жалба против Решение № 59/31.01.2024 год., постановено по АНД № 1103/2023 год. по описа на Районен съд – Русе. С оспореният първоинстанционен съдебен акт е отменен Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504547808, с който на „Депосито“ ЕООД за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева. С Определение № 1651/22.05.2024 год., касационният състав на Административен съд – Русе, на основание чл. 631, ал. 1, във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл. 144 и чл. 228 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН е постановил спиране на производството по КАНД № 419/2024 год. по описа на съда, до приключване на дело С-61/2023 год. на Съда на Европейския съюз. При постановяване на този правен резултат, касационният съдебен състав се е позовал на служебно известното му преюдициално запитване, отправено от Административен съд – Хасково по адм. дело № 997/2022 год., по което е образувано дело № С-61/2023 год. пред Съда на Европейския съюз. Развити са мотиви, съгласно които, отправеният преюдициален въпрос е относим и към предмета на настоящия правен спор и решението на СЕС би имало значение за правилното решаване на делото. Така постановеното определение е правилно. В разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН е указано, че решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. От своя страна, разпоредбата на чл. 144 от АПК се намира в дял трети „Производства пред съда“ в глава девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство, като текста указва, че за неуредените в този дял въпроси, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Разпоредбата на чл. 633 от ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 от АПК, указва, че решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. В този смисъл, когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС, като правното основание за това се съдържа в разпоредбите на чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 от ГПК. С оглед на това, неоснователни се явяват аргументите на частния жалбоподател, относно неприложимостта на разпоредбите на ГПК, както и твърдението че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Анализът на фактическите обстоятелства установява, че поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/23 на СЕС касае съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 год. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“. В този смисъл и доколкото поставения пред СЕС въпрос е относим и има значение за правилното решаване на спора по настоящото производство, са налице процесуалноправните предпоставки за спиране на производството до произнасянето на СЕС. Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,